Мануил потри ръце и, отбягвайки моя поглед, затърси подходящи слова.
— Но всичко може да бъде уредено — намекна той. — Станал си унил и нощем неспокойно се въртиш в леглото. Сърцето чак ме заболява да те гледам. Аз, разбира се, не искам да ти се бъркам в работите и знам своето място. Въпреки това не мога да не забележа, че от много дълговреме не те е посещавала онази очаквана гостенка, която караше лицето ти да искри от радост. Напротив. Прибираш се у дома с разкървавена глава, от което си вадя заключение, че всичко е разкрито и че страдаш от болката на раздялата. Но времето лекува всички рани и за всяка болка се намира цяр, та била тя дълбоко в душата.
— Стига! — прекъснах го аз. — Ако залезът не ме караше да изпадам в меланхолия, отдавна да съм те цапнал през устата.
— Не ме разбирай погрешно, господарю — побърза да сезащити той, — но мъж на твоята възраст има нужда от жена, освен ако не е монах или по някакъв друг начин не се еотдал на свето въздържание. Такива са природните закони. Защо да не се наслаждаваш на живота през краткото време, що ти остава. Имам едно предложение, даже две, само да не ме разбереш погрешно.
Той се отдръпна внимателно настрана, още повече се смали и продължи:
— Един мой братовчед има дъщеря, млада вдовица в разцвета на своите сили, която загуби мъжа си така внезапно, че на практика остана почти девствена. Тя те е видяла да яздиш из града, влюбила се е в теб от пръв поглед и постоянно ме преследва да я пусна в къщата ти и да я запозная с теб. Скромна е и има добри обноски. Ще я направиш щастлива и ще е чест за целия ни род, ако за нощ или две й обърнеш внимание. Тя не желае нищо друго, а ти, след като и се наситиш, сам ще прецениш какъв подарък е заслужила. По такъв начин ще извършиш добро дело и в същото време ще поуспокоиш собственото си тяло.
— Мануил — рекох аз. — Добре разбирам твоите намерения, но ако се поддам на изкушението на всяка жена, що с очи ме преследва, никога няма да мога да се отърва от жените. От самото си раждане съм прокълнат да бъда желан повече, отколкото желая сам. Но единствения път, в който с цялото си сърце пожелах — не бях пожелан в ответ. Това е моето наказание. Повярвай ми, ще донеса на братовчедовата ти дъщеря само болка и тъга, ако без желание я взема в леглото си да топли измъченото ми тяло.
Мануил веднага се съгласи:
— И аз точно това се опитах да натикам в главата й, но нали ги знаеш жените, твърдоглави са. Идва, значи, ред на авторото ми предложение. Една от лелите ми има приятел уважаван мъж и много дискретен, който с удоволствие помага на бедни и богати в беда. За тази цел той е построил близо до Влахернския дворец външно скромна на вид, но отвътре с вкус подредена и обзаведена къща, в която има млади робини от всякакви националности и където човек може да получи гореща баня и масаж. Дори стари, похабени и импотентни вече архонти са напускали този дом превъзходно задоволени от получените услуги, след което са изказвали по най-различен начин благодарността си към този свой помощник. Този дом подхожда на твоя ранг и нищо няма да загубиш, ако опиташ предлаганите от него възможности.
Той забеляза погледа ми, носът му провисна и побърза да обясни:
— Не искам да кажа, че си изхабен или импотентен, господарю. Напротив, в разцвета на силите си. Затова настоявам! В този дом можеш да се срещаш дискретно, тайно и незаподозрян от никого с благородни дами, които жадуват малко разнообразие и за които, поради стиснатостта на съпрузите им, малка парична помощ за мазила и нови тоалети е добре дошла. Може би не ми вярваш, но дори дами от Влахернския палат са посещавали без неприятни последици този дом. Приятелят на леля ми е опитен познавач на човешката природа и бездруго много услужлив човек. Той умее добре да подбира подходяща за всеки компания.
— Не желая с нищо да допринеса за разпадането на морала в този умиращ град — заявих аз. — Не, Мануил, ти не ме разбираш.
Но слугата ми дълбоко се засегна.
— Как можеш да говориш за аморалност, господарю, когато става въпрос само за свободното общуване с културни и чувствителни хора, които имат едно и също положение в обществото? По-морално и по-естествено ли ти се струва да прескачаш дуварите посред нощ и да нашепваш срамни намеци в ушите на изящни дами, криейки се от очите на всички? Ако трябва да се греши, то нека да се греши с веселие, цивилизовано и с чиста съвест. Много е, изглежда, латинското у теб, та не разбираш толкова елементарни неща.
— Нямам нужда от грях, Мануил — рекох. — Тъжа само за загубената си любов. Той поклати глава и потисканата меланхолия отново се появи на лицето му.