Замълчахме и дълго се гледахме един друг. И това беше достатъчно. Усетих, че нещо повече от това — като например усмивка или докосване, — и сърцето ми щеше да се пръсне. В този миг проумях какво имаше предвид, когато каза, че се страхувала да не умре.
Изведнъж кокалести юмруци заблъскаха по вратата и гласът на по-възрастната монахиня се раснесе:
— Сестро Ана, още ли си там?!
Дочух как Мануил се мъчеше да я успокои.
— Идвам, идвам — извика Ана, обърна се към мен, докосна ме по бузата и усмихнато заяви. — Трябва да тръгвам.
Но не можеше веднага да си тръгне. Повдигна се на пръсти, надзърна в очите ми и попита:
— Щастлив ли си, Йоханес Ангелос?
— Щастлив съм — отвърнах аз. — А ти, Ана Нотарас, щастлива ли си?
— Много! Много съм щастлива — рече тя. Отвори вратата и възрастната монахиня се втурна в стаята, вдигнала заканително дървената си паница. Ана успокоително я хвана под ръка и я изведе навън.
Сграбчих с две ръце Мануиловата глава, целунах го по двете бузи и казах:
— Нека Бог да те пази и да те благослови!
— И теб също, господарю, и нека се смили над душата ти — отвърна той, след като се опомни от изненадата. Монахиня — заклати глава слугата ми със смеещи се очи. — Монахиня в твоята стая. Да не би най-после да си решил да се откажеш от латинците и да се върнеш в лоното на православната вяра?
15 март 1453
Пролет е разцъфнала навсякъде из града. Боси дечица продават цветя по улиците, а насред руините малчугани свирят на флейти. Няма по-тъжен и по-красив звук от този. Благославям всеки отминал ден, в който ми е позволено да живея.
Името на по-възрастната монахиня е Кариклеа. Баща й бил обущар и при това грамотен. Но Мануил казва, че името не подхождало на лицето й. Докато се хранела тя с готовност махала булото си. Обича да яде месо и да пие вино. Тя е само послушница в метоха и е доволна, че дървената й паница се пълни с толкова малко труд. Мануил й е обяснил, че желая преди идването на турците да се откажа от латинската си вяра и да се докосна до тялото Христово посредством заквасен хляб, както и да чета истинското верую без еретическите допълнения. Затуй ми е необходима помощта на сестра Ана.
Не знам какво си мисли за нас, но тя е взела Ана под крилото си и я уважава като образована и благородна жена, в постъпките на която една послушница не може да се съмнява.
Днес Джустиниани ме изпрати да наблюдавам военни упражнения край Златните порти и Ана с Кариклеа ми донесоха храна в плетена кошница. Това не възбуди подозрение. И на много други донесоха храна за обяд, тъй като мраморните кули на портата са далече от града. Младите монаси отидоха да се хранят в манастира на Свети Йоан Кръстител. Те са освободени от постене. По време на ученията лицата им са се налели и почернели. Те с удоволствие запрягат ръкави, отмятат калимявките си назад и слушат хвалбите на обучаващите ги инструктори. През време на почивките пеят на многоглас гръцки псалми, които са много красиви.
През Златните порти може да влиза само триумфиращата императорска процесия. Никой жив не си спомня да ги е виждал отворени. Сега те са зазидани в очакване на обсадата. В двете мраморни кули от най-стари времена са били затваряни политически затворници. Казват, че там отдавна няма никой, тъй като, идвайки на власт, Константин беше освободил всички политически затворници. Поседнахме на тревата в сянката на крепостната стена. Разчупихме погача, ядохме и пихме заедно. На Кариклеа и се приспа, поотдалечи се от нас, прикри лице с воала си и задряма. Ана свали сандалите си, които бяха прежулили до кръв краката й, и зарови пръсти в тревата. — От детството си не съм била така свободна и щастлива — рече тя. Сокол кръжеше високо в бляскавата пролетна синева. Понякога императорските ловджии пускат ловните си соколи, за да преследват египетски гълъби, като че ли от това можеше да има някаква полза? Бавно и зорко соколът кръжеше над главите ни. Ана прекара тънките си пръсти през тревата и без да ме поглежда заяви: — Научих се на състрадание към бедните хора. И не след дълго добави: — Монашеските одежди вдъхват доверие. Хората споделят болките и страховете си. Говорят с мен като с равна и това е нещо, което не бях изпитала преди. „Каква полза има от всичко това? — питат те. — Султанската войска е безчетна, а топовете й могат да сринат и най-могъщите стени с един единствен залп. Император Константин е предател, който сам се е положил в ръцете на папата. Продаде града и престола си за една чиния с грах. И за какво? Султанът не заплашва нашата вяра и под негова власт поповете ще могат спокойно да си гледат работата. Забранява само да се бият камбаните на църквите и манастирите. Под закрилата на султана вярата ни ще бъде запазена от латинците. Турците не насилват бедния народ, щом си плаща редовно налозите, които при султана са по-леки отколкото при императора. Защо му трябва на обикновения народ да умира или да попада в робство, само за да запази интересите на василевса и на латинците? Само нобилите и богатите има за какво да се страхуват от турците.“ Така открито говорят хората в своя страх.