— Първото, което направих, щом получих званието протостратор — продължи той, — беше да опиша и събера всички оръжия, които се намират в града. Тази заповед се отнасяше еднакво за всеки — беден и богат. Синовете на архонтите трябваше да предадат скъпите си, украсени със слонова кост лъкове, както и касапите — своите железни сатъри. Сега, след всяко занятие, оръжията трябва да се предават и само тези, които застъпват на стража, могат да запазят своето въоръжение. Всеки може да се обучава с каквото си иска оръжие, но то не бива да бъде отнасяно в къщи. Само обезоръженият народ е безопасен. Когато пристигнах, в града цареше предубеждение и омраза по отношение на латинците. Аз върнах реда и дисциплината в Константинопол и заставих неговите граждани да се упражняват в бойно умение под латински надзор и ръководство. Това само по себе си е вече военно постижение, нали? Хич не те е грижа за народа, Жан Анж. Той ще се бие за живота си, а аз ще се погрижа, щом битката е вече започнала никой да не помисли за предателство.
— Собствените ни бездейно моткащи се моряци представляват по-голяма опасност — не спираше да поучава той. — Буйните им изстъпления вредят на морала и дразнят както гърците, така и латинците. Дори желязната венецианска дисциплина не е в състояние да ги укроти толкова о без никаква работа в пристанището. Ако бях на мястото на султана, много по-лесно бих предизвикал бунт на корабите, отколкото в града. Колко работа е за капитаните щурманите при подходящ вятър да прережат котвените въжета и да отплават ведно със скъпоценните си товари за Галиполи? Ако трябва да си говорим откровено, откъм Пера малки лодки много често плават до корабите, за да им продават риба, зехтин, вино и други дреболии.
Той шеговито ме погледна и потри огромните си лапи.
— Бая се измъчих, докато накарам императора да ги впрегне нещо да работят. За какво иначе им плаща по три ди дуката на месец? Гръцките работници искат отплата за всеки камък, който вдигат на стената, и за всеки кош пръст, преместен от едно място на друго. Това е нормално и съвсем правилно. Те са бедни хорица с големи семейства. Но докато всяка лопата пръст излиза на императора прескъпо, моряците се забавляват, излежават се по палубите, надуват зурните и цял ден думкат тъпаните. Василевсът се страхува да не си развали отношенията с венецианските капитани, а пък те от своя страна се грижат за моряците като за зеницата на очите си и не им дават да си помръднат пръста, ако работата не носи приходи за кораба. Но аз най-сетне успях да издействам назначението на Алойзио Диедо за главнокомандващ на флота. На целия Флот и на пристанището — натърти Джустиниани на новината. — Това означава, че още в понеделник рано сутринта всички големи галеони ще преплават през залива и ще пуснат котва пред Влахерна, в Кинегионското пристанище, а там ги очакват приготвени кирки, лопати и кошове за изнасяне на пръст. Тяхната задача е да изкопаят ров от Дървените порти до кулата на Анемас, където теренът е почти равен. Ще бъде лудост, ако позволим на турците да лазят по корем близо до пристанището и почти до стените на Влахернския палат. Или пък да прокопаят тунел под стената.
Джустиниани ме погледна много особено и продължи:
— Научих, че султанът заедно със сръбската кавалерия, е поръчал и опитни сръбски миньори. Сръбският деспот, оная стара лисица, естествено не признава нищо. Оплаква се, че мините му са се изпразнили и това е намалило неговите доходи. Помолил е всичките си роднини писмено за помощ, та нали се е свързал по роднински с всички дворове, от Унгария до Трапезунд. Той има наглостта да проси паридори от Константин, като в същото време се извинява, че е длъжен да спазва договорите и да изпрати кавалерията си на султана. Но в неговото писмо може много да бъде прочетено между редовете.
Ясно е, че за да започне в последния момент такова голямо начинание като изкопаването на нов защитен ров, Джустиниани е получил допълнителна информация за плановете на султана. Само че този факт ни най-малко не ме интересуваше. Това, което най-вече ме впечатли от новините, е отстраняването на Лукас Нотарас. От само себе си е ясно, че притежателите и капитаните на латинските кораби не ще приемат грък за адмирал на флотата и че желаят да се самоуправляват. Как ли точно сега василевсът се осмелява така жестоко да обиди куропалата?