Вече трети ден след последната ни среща, откакто Ана Нотарас не е напускала метоха. Не знам кого се опитва да наказва — себе си или мен? На третия ден Кариклеа се появи сама с дървената си паница и, чувствайки се като у дома си край кухненската маса, започна да се оплаква от капризността на младите жени. Мануил й донесе храна от кръчмата насреща и след дълги протести тя започна с апетит да си похапва. Имаше чувството, че прекалява с моето гостоприемство, след като Ана не беше с нея. Затуй собственоръчно й налях вино, за да разбере, че е добре дошла и сама. Тя вдигна ужасено ръце в знак на протест, многократно се прекръсти, след което изпи три големи бокала.
— Сестра Ана се моли — каза ни тя. — Сестра Ана се страхува, че се подлага на изкушение в твоята къща.
— Когато някой се страхува, той вече е изпаднал в изкушение — рекох. — Много съжалявам за това, сестра Кариклеа. Предай й, че с нищо не желая да я подлагам наизкушения или да й навредя. Кажи й, че ако е така, тя не е длъжна да ме посещава.
— Ах! — затюхка се Кариклеа гръмогласно, тъй като това съвсем не й беше по вкуса. — Само глезотии, нищо друго. Коя жена знае какво иска? Много са съблазните и най-различните изкушения по света и нашата съдба е да не им се поддаваме, а не страхливо да ги отбягваме.
Бащата на Кариклеа, обущарят, й е разказал всички гръцки легенди и митове, които е знаел. Тя е надарена с богато въображение, а душата й жадува да се наслади на продължаващия роман между мен и Ана. Както всички жени и тя дълбоко в сърцето си е родена сводница, но само с добри намерения.
Не знам какво й е наговорила, но на следния ден Ана дойде с нея в къщата ми. Още с влизането в моята стая тя навири глава и захвърли воала си настрана. Беше се облякла под расото отново с мирянските си дрехи на благородница. Устните и страните й бяха начервени, а ъгълчетата на очите и миглите й бяха изписани в синьо. Държеше се надменно и ме заговори студено, също като непознат:
— Сестра Кариклеа заяви, че страдаш от моето отсъствие. Каза ми, че за няколко дена си отслабнал и пребледнял и че очите ти гледат трескаво и диво. Не желая заради мен да се поболяваш.
— Тя те е излъгала — отвърнах й също така хладно. — Не съм страдал изобщо. Напротив. От много дни насам за първи път се насладих на мир и тишина и не трябваше да слушам обидни думи, които нараняват сърцето.
— Това явно е така — през зъби рече тя. — Защо ли ми трябваше да идвам? Нямаш вид на страдащ. Най-добре ще е да си вървя. Исках само със собствените си очи да се уверя, че не си болен.
— Не си тръгвай още — прибързано помолих аз. — Мануил е приготвил мармелад и сладки за Кариклеа. Остави горката женица да си похапне. Постенето в метоха се е отразило и на теб — страните ти са хлътнали, а под очите си имаш черни кръгове от недоспиване.
Ана бързо се огледа във венецианското ми огледало.
— Нищо ми няма на лицето — отсече тя.
— Очите ти горят — продължих аз. — Да не би да имаш температура? Дай да те пипна по шията.
Тя отстъпи крачка назад и извика:
— В никакъв случай! Ще те ударя, ако само се опиташ!
След което беше вече в прегръдките ми. Галехме се и се целувахме ненаситно. Целувахме се така, та имах чувството, че пламъци прогарят тавана на къщата ми и се извисяват в небесата. Опиянени от страст се целувахме, а времето и пространството вече не съществуваха. Ана не носеше расо, което да я пази. Задъхана и искряща, тя отвръщаше на целувките ми, галеше раменете и косите ми и ме притискаше към себе си, но страстта й беше напразна, защото волята и девствеността й я пазеха, въпреки че беше затворила очи. Чак когато започнах да се уморявам, тя ги отвори, отблъсна ме от себе си и с победоносна нотка в гласа рече:
— Видя ли? Ако не друго, то поне мога да те измъчвам.
— Измъчваш себе си така — отвърнах с очи, все още насълзени от желание.
— Хич не си въобразявай — възпротиви се тя. — Докато знам, че мога да превърна радостта ти в болка, удоволствието ще е само мое. Бъдещето ще покаже кой от нас е по-силен. Отначало се притеснявах от своята неопитност, но вече започвам да усвоявам маниерите на западните страни.
С треперещи ръце Ана започна да оправя роклята и косата си пред огледалото.
— Не си мисли, че съм толкова наивна, та да можеш да си правиш с мен каквото си поискаш — заяви тя с упорита усмивка. — В началото сгреших и ти свиреше на мен като на арфа. Сега обаче е мой ред да подръпвам струните ти, пък ще видим колко дълго ще издържиш. Аз съм жена от сой и при това, както сам не веднъж си изтъквал, съм вече пълнолетна. Не си мисли, че имаш работа с някое кръчмарско момиче.