Беше се преобразила. Дори гласът й беше остър и жлъчен. Аз все още треперех и не можех нищо друго да напрявя, освен да я наблюдавам. Тя кокетно ме погледна през рамо. Шията й беше грациозна, а веждите й — сини дъги. Главицата й беше като цвете, показващо се от скъпи одежди. Ръцете ми ухаеха с хиацинта на нейните страни.
— Не мога да те позная — най-сетне успях да изломотя аз.
— Сама себе си не познавам — призна искрено тя. — Незнаех, че моят характер има толкова много страни. Сеньор Жан Анж, струва ми се, че си ме превърнал в жена. Изтича до мен, грабна ме с две ръце за косата, силно разтърси главата ми, целуна ме в устата, след което внезапно ме освободи.
— Ти ме правиш такава — меко каза тя. — Ти събуждаш у мен тъмни сили. Но пробуждането им не е неприятно. Изгарям от нетърпение да се самоопозная.
Ана взе ръката ми и разсеяно започна да си играе с нея, и да я гали с меките възглавнички на пръстите си.
— Чувала съм за западните нрави — започна тя. — Сам си ми разказвал, че мъжете и жените от благородно потекло могат заедно да се къпят и публично да се ухажват. Красивите дами оставят гърдите си неприкрити и позволяват на господата да ги целуват по зърната под формата на куртоазен поздрав. В леконравна компания, под звуците на флейти, мъже и жени се забавляват по двойки и пият вино. Мъжете дори позволяват на съпругите си да се позабавляват с някой техен добър приятел, стига всичко да става в рамките на благоприличието.
— Имаш особена представа за нравите на Запада — забелязах аз. — Във всяка страна има разгулни и развратни люде със свои собствени нрави — били те християни или турци, във Венеция или в Константинопол. Тези хора обичат да пътуват от едно място на друго под най-различен претекст. Дори светите поклонения могат да бъдат добър претекст във време, когато вярата е вече мъртва и е останала само нейната обвивка. Колкото по-настойчиво човек търси забавления, толкова по-трудно открива нови наслади. В тези неща човешката изобретателност е безсилна и той е принуден да се задоволява с влудяващо ограничения свят на собствените си сетива. Човек, който търси само наслада, остава завинаги неудовлетворен.
— Ти имаш особена представа за нравите на Запада — повторих аз. — Там също така съм срещал и светци, и богати хора, които са раздали имането си и са се оттеглили в манастир. Висшестоящи, които са се отказали от постовете си и живеят от милостиня. Учени, които се самоослепяват с разчитането на древни ръкописи. Принцеси, що плащат цяло състояние за един прояден от мишки ръкопис. Астролози, прекарали живота си в изчисляване орбитите на звездните тела и тяхното отражение върху човешката съдба. Търговци, дето са измислили двойното счетоводство, с помощта на което по всяко време могат да изчислят своето състояние. Пеещи и танцуващи глупаци има във всяка страна. Само формите за общуване между мъжете и жените са различни.
Речта ми ни най-малко не я развълнува. Тя се разхождаше с огледало в ръка, откачи една от придържащите брошки на роклята си, придърпа я под раменете си и с наведена настрана глава заразглежда разголената си гръд. Едновременно с това и с помощта на огледалото тя наблюдаваше моето изражение.
— Не! — подчерта Ана. — Не! Скромността не би ми позволила да нося такава рокля в присъствието на мъже. Преди това ще трябва поне да видя други да го правят. Вероятно и с това лесно се свиква.
— Ти ме изкушаваш — рекох с пресъхнала уста аз.
— Не е вярно! — буйно възрази тя и бързо вдигна роклята си нагоре. — Че как бих могла?! Та ти си толкова твърд и чист. Как би могла неопитна жена като мен да те съблазни. Както сам преди малко се изрази, имаш нужда от нещо ново. Какво ново бих могла аз да ти предложа?
Въпреки че си бях обещал да запазя самообладание, язвителността й ме вбеси.
— Такова нещо не съм казвал! — гневно извиках аз. — Не говорех за себе си. Напротив! По-скоро съм отбягвал жените, отколкото да съм бил привличан от тях. Те само помътняват моите идеи и ми пречат да виждам ясно, затуй съм се държал настрана от тях. Бях започнал да се отвращавам от бляскавите им очи и от задушаващите им ласки.
Ана Нотарас се обърна и сложи ръце зад гърба си.
— Задушаващи ласки, така ли! — извика тя. — Мразя те!
— Нямах точно теб предвид — с ужас простенах аз. — В името Божие, нямах теб предвид!
— Ти? Блуден латинецо! — кресна тя. — Гнилост такава!
Ана грабна черната мантия от пода, наметна се, сложи си качулката и спусна воала пред лицето си.
— Сбогом — рече тя. — Благодаря за нравоученията. Следващия път ще съм по-мъдра.