— О, Ана! — примолих се аз. — Защо се държиш така? Незнам вече какво да мисля за теб. Полудяла ли си или аз съм започнал да се побърквам?
— А, така! Луда ме наречи! — безпощадно продължаваше тя. — Сама съм си виновна, като напуснах дома си и семейството си, за да се хвърля в ръцете ти. Вече не си спомням кога за последен път съм чула ласкава дума от теб. Нищо не те задоволява. Когато се обличам така, както подобава на моя ранг и възпитание, ти ме третираш като блудница. Опитвам се да ти угодя, като се държа скромно и сдържано, а ти викаш, обиждаш ме, насиняваш ме с коравите си ръце и ме повличаш към стаята си, все едно че искаш да ме изнасилиш. Обвинявай ме колкото си искаш, но първо огледай себе си!
— Господи, имай милост към мен, че попаднах в мрежата на тази жена! — отвърнах аз нещастен и отчаян. — Вероятно в сърцето си съм латинец, защото никога не ще разбера какво става в една гръцка глава.
Тя едва забележимо омекна, отвори широко прекрасните си очи и каза:
— Недей да упрекваш гърците, когато не разбираш жените. Може би все пак не си авантюрист и женкар, а мъж, твърде неопитен в тези работи и затова аз ще те извиня за непристойното ти държане.
— Прости ми! — възкликнах яростно аз. — Кой от нас има нещо за прощаване? Но въпреки това, прости ми! Смирено ще те моля за прошка, само за да сложиш край на този маскарад. Не издържам повече! Защо ме мъчиш така?
Тя срамежливо сведе очи, но продължи скришом да ме наблюдава през тежките си ресници.
— Защото те любя, Йоханес Ангелос — меко рече тя. — Защото така ужасно те обичам, та чак ми се плаче, а ти се държиш така детински. Но може би заради това най-вече те обичам.
Зяпнах, невярващ на ушите си и неразбиращ вече нищо.
— Твоята любов е странна — рекох.
Тя нежно ме потупа по бузата.
— Приятелю, любов моя единствена — попита тя, — защо си тъй ужасно инатлив?
— Инатлив? Кой, аз ли?! — от яд така се задавих, та трябваше дълго да преглъщам преди да продължа. — Поне не съм толкова дяволски капризен като теб.
— Капризна? — повтори тя, все едно че сериозно се замисляше над съдържанието на тази дума. — Наистина ли съм капризна? Поне не съм като теб простовата в тези неща. Поначало жената, за разлика от мъжа, е малко по-сложно устроена.
— Какво в крайна сметка очакваш от мен? — попитах. — Кажи най-после.
— Да се венчаем толкова законно, колкото е възможно при тези обстоятелства — простичко и ясно отвърна тя, натъртвайки на всяка дума поотделно. — Аз трябва да се грижа за своята репутация, за рода и за баща си, за бъдещето си.
Стиснах ръце в юмруци, та чак ноктите ми се впиха в дланите.
— Бъдещето не съществува — с принудено спокойствиезапочнах аз. — Опитай се да разбереш, веднъж и завинаги, че родът ти, бащиният ти дворец и репутацията ти скоро ще бъдат без всякакво значение. Турските топове са на пет хиляди крачки от града. Толкова са много, че никой не може да ги преброи. Ние нямаме никакво бъдеще. Никакво, никакво? Запомни това!
— Тогава защо така упорито се противиш? — каза тя, налагайки си като мен спокоен тон. — Ако наистина нямаме никакво бъдеще и нищо вече не е от значение, тогавазащо, в името Божие, не удовлетвориш това мое дребничко желание?
— Църквите ни са обединени — обясних. — Опитай се да разбереш това. Унията е провъзгласена. Всяка латинска венчавка е толкова официална, колкото и гръцката, и аз ще престъпя светото причастие, ако си позволя да се оженя отново. Това е въпрос на принцип, за Бога, та нали край Варна не се отказах от вярата си и не приех исляма, макар че ятаган висеше над главата ми. Срамно ще е сега да се отрека — заради женските ти капризи и за да ти угодя.
— В много от черквите веруюто все още се чете без допълнение — твърдоглаво упорстваше тя. — Венчавките, погребенията и кръщенетата все още се извършват както преди, а Григорий Мамас е лъжепатриарх и е отлъчен от Светия синод. Дори сам папата не може да му помогне, защото той е само сянка, назначена от василевса. Истинската гръцка църква се е прикрила зад тази сянка, но ще се появи, когато й дойде времето. Присъедини се към нея и безсмисленият ти предишен брак ще стане невалиден, все едно че никога не е съществувал.
Заудрях се в гърдите с юмруци и заскубах косите си.
— Защо се родих на този проклет свят? — горчиво простенах аз. — Защо не мога да живея така, както сам желая, в разбирателство и мир със собствената си съвест? Какво е това проклятие, което тегне над мен? И ти ли ще ме преследваш с попове и адвокати, макар че още не съм те докоснал?