Блесна светкавица и последва страховит взрив, по-страшен и от най-силната гръмотевица. Градската стена се разлюля като от земетресение, аз загубих равновесие и паднах заедно с всички останали. Огромен облак, черен като барут, скриваше бомбарда от нашите погледи. По-късно дочух, че в по-близките къщи чиниите падали от масите и водата в гърнетата се разплискала. Дори корабите в пристанището потреперили от гърма.
Веднага след като вятърът разнесе черния пушек и облака прах от стената, видях турските артилеристи да тичат към нас и оживено да сочат един на друг уврежданията, нанесени от гюллето. Виждах ги, че викат, но не ги чувах, тъй като гърмът ме беше оглушил. И аз започнах да викам на стрелците, но никой не ме чуваше. Чак когато ги задърпах за ръкавите, те се усетиха и започнаха да опъват арбалетите си, но във възбудата си стреляха лошо. Нито един от турците не беше дори ранен, макар че от бойниците стреляха все повече и повече. Турските артилеристи бяха изцяло във властта на собствената си възбуда, та дори не забелязваха забиващите се наоколо им стрели, поглеждаха ги разсеяно и, говорейки оживено, бавно се връщаха към големия бомбард. Те разперваха ръце и клатеха глави, все едно че не бяха доволни от това, което бяха видели.
Грамадното каменно гюлле бе направило в стената незначителна вдлъбнатина с големината на малка стая и се беше разбило на хиляди парчета. Но основите на крепостната стена бяха непокътнати.
Край бомбарда забелязах Орбан, който размахваше съответстващия на званието му жезъл и крещеше своите заповеди. Артилеристите засноваха около топа, покриха го с дебели вълнени одеяла, за да не изстине прекалено бързо, и наливаха масло в огромната му паст, за да помогнат на метала да се възстанови след ужасното налягане на изстрела.
В далечината, откъм портите на Карисиос и Роман, се чуха обезпокоителни изстрели. Виждах блясъка на изригващите топове и облаците барутен дим, но техните гръмове едва отекваха в заглушените ми уши.
Султан Мехмед единствен остана прав, докато при звука от изстрела всички останали офицери и чауши се хвърлиха по очи на земята. Той продължаваше да стои безмълвен и след това, с поглед, прикован в стената, докато останалите от свитата му отърсваха прахта от своите дрехи. Не помръдваше Мехмед, защото се страхуваше да не издаде чувствата си. Вероятно в мислите си се беше надявал, че този гигантски бомбард можеше с един единствен изстрел да срути двадесет стъпки дебелата крепостна стена.
След като Орбан се беше погрижил за покриването на огромния топ, гръмнаха и другите две оръдия от двете му страни. Те също бяха много мощни, но въпреки това изглеждаха като недоносчета в сравнение с чудовищното туловище на бомбарда. Артилеристите докоснаха фитилите им без дори да се прикриват.
Въпреки това двата изстрела за момент ме заслепиха, след което всичко се скри в черен пушек, който сякаш растеше и следваше каменните гюллета. Те удариха почти в същото място както големия бомбард, стената се разтърси и през облаци от прах се изсипа дъжд от каменни отломки, които нараниха един от венецианците. Но когато изтичахме да погледнем какви повреди бяха нанесени, открихме, че те бяха много по-малки, отколкото бяхме очаквали. Влахернският сектор бе удържал на изпитанието. Венецианският байло Миното се засмя с облекчение и извика на хората си:
— В името на Светия дух, нека не се плашим вече, а да ободрим своите сърца! Нека ни замерва султанът с тези каменни грахчета цял ден ако ще, на стената пак нищо няма да й стане.
Но докато турците обслужваха оръдията си — все едно че се грижеха за болни добичета, — Йохан Грант задейства целия отбранителен гарнизон. След като знаеше местата, в които топовете се целеха, той нареди да се спуснат огромни кожени чували, натъпкани с вълна, памук и сено, с който да се защитят дупките на външната стена. Той също беше оптимистично настроен и смяташе, че повредите лесно можеха да бъдат поправени през нощта.
Нови гърмежи се разнесоха и стената потрепери под нозете ми. Султанът започваше да ни обстрелва със стотици тънкоцевни топове и дебелоцеви бомбарди, които бълваха големи каменни гюллета. Много от тях прелитаха над стените и разрушаваха къщите зад тях, докато артилеристите не поправиха траекториите им, променяйки барутния заряд и ъгъла на техните дула. Въздухът се изпълни с един постоянен тътнеж, а отделни турски подразделения напредваха към преградния ров, като блъскаха бронзови чинели и призоваваха Аллаха колкото им глас държи. Но по крепостната стена защитниците на града започваха да привикват към топовната стрелба, целеха се добре и много турци паднаха поразени, а и много от онези, дето се опитваха да измъкнат телата на убитите си другари.