Точно когато достигнах сектора на протостратора, големите бомбарди срещу портата на Свети Роман изстреляха своя залп. Част от зъберите и бойниците на външната стена се сгромолясаха и хиляди каменни парчета засвистяха из въздуха. Варовиковият прах ме задуши, а отровният пушек почерни лицето и ръцете ми. Пред себе си чух псувни и проклятия и гръцки гласове, които призоваваха Светата майка на помощ. Близо зад мен един нещастен работник, който носеше камъни за крепостната стена, полетя надолу с шуртяща кръв от едната страна.
— Исусе Христе, Сине Божи, смили се над мен! — проплака той и се помина без много да се мъчи.
Джустиниани в звънтящите си доспехи се понесе насреща ми, за да провери щетите, нанесени от изстрела. Той вдигна наличника на шлема си, иззад който блеснаха кръглите му биволски очи, зелени от възбуда. Втренчи се в мен, все едно че ме виждаше за първи път, и извика:
— Битката започна! Виждал ли си по-славен ден от този? Той пое дълбоко дъх, за да се нагълта с барутен дим и с миризмата на прясно пролята кръв, докато ремъците на нагръдника му изпукаха от напрежението на огромните му гърди. Беше се променил — съвсем различен от онзи бавен, вечно пресмятащ комендант, когото познавах. Чак сега той се чувстваше като риба във вода, опиянен и наслаждаващ се на гърмежите и на тътена от боя.
И отново стените потрепериха под нозете ни. Страхотен взрив разтърси земята и небето притъмня. Огромният бомбард край Калигарската порта беше стрелял отново. Нищо не можеше да се сравни с трясъка на неговия изстрел. Слънцето се виждаше като златно кълбо през облаците от пушек и прах. Изчислих, че на бомбарда са нужни около два часа, за да се изстуди, да се прицели, зареди и изстреля отново.
— Вероятно си чул, че турската флота е пристигнала — рече Джустиниани. — Преброени са триста платна, но повечето от тях са търговски гемии, а бойните им галери, в сравнение с латинските кораби, са тесни и леки. Край плаващия бараж венецианците ги очакваха в засада със свити от страх гърла, но те ги подминаха и хвърлиха котва в Босфора в пристанището с колоните под Пера.
Той говореше волно и весело, все едно че нямаше никакви грижи, макар че с два залпа тежките турски топове бяха помели преградното укрепление и бяха повредили външната стена, която на две места се беше пропукала от основите си чак до върха. Той изрева на изплашените гърци да приберат тялото на своя загинал другар. Гърците се бяха наблъскали в пространството между външната и вътрешната стена и се молеха да ги пуснат в града през една от малките порти. Те бяха мирни работници, които не се бяха цанили да се бият срещу турците на страната на латинците.
Най-после двама от тях се покатериха на външната стена, като си криеха главите от прелитащите куршуми и стрели. Коленичиха до тялото на убития и избухнаха в жални ридания при вида на многобройните рани от шрапнелите, несръчно заизтриваха прахта от лицето му и опипваха студените му крайници, невярващи, че човек може така внезапно да се помине. Поискаха от Джустиниани една сребърна пара, за да отнесат трупа в града. Той изпсува и рече:
— Жан Анж, ето, заради тези алчни нещастници водя тази свещена война в името на цялото християнство.
Гръцката ми кръв възнегодува, като гледах тези окаяни възрастни мъже, които нямаха ни шлемове, ни ризници да ги пазят, а само мръсните си работни дрехи.
— Това е техният град — отвърнах му аз. — Ти си поел защитата на този участък от стената, за което получаваш заплата от императора. Затуй и сам ще трябва да заплащаш на гърците за поправките, ако не можеш да се справиш със собствени сили. Такъв е договорът. Ти самият си алчен нещастник, щом като караш тези беззащитни мъже да работят без да им се заплаща. Та нали и те трябва с нещо да си купуват храна и да поддържат семействата си. Василевсът не се грижи за съдбата им. След което добавих:
— Една малка сребърна пара за тези мъже означава толкова, колкото остров Лемнос за теб. Ти не си по-добър от тях. Сам си се продал на императора от алчност и от жажда за слава.
Но Джустиниани, опиянен от започналата битка, не се ядоса.
— Човек може да си помисли, че си грък, като те слуша как изопачаваш нещата — изръмжа той, но все пак хвърли една сребърна пара на гърците. Те бързо нарамиха тялото на убития си другар и го понесоха надолу по стената, а кръвта му продължаваше да се стича по изтритите каменни стъпала.
13 април 1453
Неспокойна нощ. Едва ли са много онези в града, дето са спали. В полунощ земята се разтресе отново от детонацията на гигантския бомбард, а огромният огнен език от дулото му огря цялото небе. Цяла нощ работници поправяха пукнатините в стената и покриваха застрашените точки с чували, пълни с вълна и сено.