Турската флота остана в пристанището си, където разтоварваха от корабите големи количества дървен материал и камъни, необходими за обсадата. Венецианските галеони все още стояха на котва край плаващия бараж и цяла нощ се готвеха за бой.
През деня големият бомбард може да стреля само шест пъти и изглежда, че стената край Калигарската порта ще издържи на обстрела. Венецианците, които квартируват във Влахернския палат, с интерес разглеждат иконите на Богородица в дворцовата черква и са започнали да вярват на гърците в твърдението им, че Светата Панагия закриля стените около палата.
Нито един латинец все още не е паднал убит, макар че двама са вече тежко ранени. Железните им ризници ги пазят. От мобилизираните занаятчии и монаси много са убити в сектора между Златните порти и Ресиасовата врата. Това, изглежда, е накарало останалите да се убедят в полезността да се носи неудобен шлем и са престанали да се оплакват, че ремъците на ризниците им убиват.
Защитниците започват да се обиграват. Омразата към турците расте с всеки паднал в боя войник. Жени и старци са надошли при крепостните стени. Топят краищата на дрехите си в кръвта на убитите и ги превъзнасят в мъченици на правата вяра.
Човек привиква към всичко. Не съществува нещо, с което не може да свикне. Вчера ми се струваше, че бумтежът на големия бомбард, тресящата се под краката ми земя и свистенето на шрапнелите във въздуха са неща, с които никога не ще мога да свикна. Но ето, че стомахът ми вече не се свива от болка и дишам по-леко.
14 април 1453
Днес един голям турски бомбард се пропука и черен пушек заструи от пукнатините. Обстрелът се забавя. Техници са вдигнали работилница близо до батареите и заздравяват дулата с железни обръчи, а на хълма зад турския лагер Орбан е построил леярна, от която нощно време кърваво сияние се възнася към небето. Там турците топят мед и калай без почивка. Един евреин, амбулантен търговец, дошъл от Пера, разправя, че е видял стотици роби да се трудят около изкопани в земята ровове, в които се полагат леярските форми на топовете. Времето е чудесно и небето е безоблачно. Сега му е времето гърците да се молят за дъжд. Според германеца Грант, ако формите са мокри, щом в тях се налее разтопен метал, те веднага ще се пръснат.
Той е мечтателен особняк, който не се интересува нито от вино, ни от жени. Императорските техници са поставили на позиции по външната стена много старомодни балисти и катапулти, но техният обхват е ограничен и те на практика са излишни до момента, в който турците решат с щурм да завладеят стените. Грант е изработил чертежи, за да покаже как тези древни машини могат да бъдат подобрени и олекотени — та те са правени по същия начин още от времето на Алексадър Велики. Винаги, когато има малко свободно време, той посещава имперската библиотека, за да изучава писанията на древните.
Беловласият императорски библиотекар ревностно ги пази, на никого не ги дава и не позволява да се пали свещ или фенер в читалнята. Старинните ръкописи могат да бъдат четени само при дневна светлина. Той крие справочниците от латинците и всеки път, когато Грант му иска ръкописите на Архимед, инатливо върти глава в знак на отрицание. Казва, че не са в библиотеката. Ако Грант поне веднъж беше попитал за бащите на гръцката църква или за гръцките философи, може би щеше да бъде посрещан по-радушно. Но той се интересува само от техника и математика, та затуй се отнасят с него като с варварин и го презират.
Разговорихме се по този въпрос и Грант заяви:
— Архимед и Питагор са можели да построят машини, които да променят света. Тези древни люде са знаели как да накарат водата и парата да работят за хората, но по онова време никой не се е нуждаел от такива работи, пък и те никога не са си направили труда да разработят тези свои идеи. В замяна на това са обърнали мислите си към идеите на Платон и към мистичните учения за тайнствените сили в природата — към свръхестественото, а не към реалното. Но в техните забравени творби могат да се намерят намеци, които и съвременният творец би могъл да използва.
— Ако са били мъдри люде, по-мъдри и от нас дори — отвърнах аз, — защо не им вярваш и не последваш техния пример? Каква е ползата за човека, ако подчини природата, но нарани собствената си душа?
Грант ме огледа с неспокойните си, вечно търсещи очи. Меката му брадичка е черна като катран, а челото му е набраздено от прекарани в размисъл безсънни нощи. Той е красив и страшен. Гърмът на големия топ разтърси стените на библиотеката и малки облачета прах заплуваха из процеждащите се през тесния прозорец слънчеви лъчи.