— Аз съм само един пиян старик, който дрънка глупости — сконфузи се той. — Главата ми е пълна със стари предания. Очите ми виждат призраци. Не искам никого да обидя.
— Нека тези предания и призраци бъдат погребани под рушащите се крепостни стени — отвърнах. — И нека някой странник ги открие един ден, когато нашият прах ще се вдига под краката му, щом се възкачи върху порутените камъни.
Мануил си замина, а аз се прибрах на градската стена. Големият бомбард на турците беше наобиколен от група добре облечени чужденци. Те бяха слезли от конете си и бяха оставили да ги отведат настрана. Невярвайки на собствените си очи, аз се загледах в късите им плащове и в кожените им калпаци с ветреещи се щъркелови пера.
— Унгарци! — извиках потресен. — Унгарци на гости у султана!
Ако от разстоянието бях объркал техните дрехи, то вирнати бих ги познал по превъзходните им коне.
Унгарските благородници любопитно изучаваха огромния бомбард, сочеха с ръце към крепостната стена, след което се отдалечиха на около двеста стъпки в очакване на изстрела. Все повече и повече народ се трупаше по стената пред Влахернския палат, за да погледа унгарците. Какво ли предвещаваше тяхната поява в султанския лагер? Добро или лошо? Дори венецианският байло се появи задъхан, а заедно с него и куропалат Лукас Нотарас. Той ме позна и хладно ме поздрави, притваряйки очи. Бляскавата му ризница беше инкрустирана със злато и навярно струваше цяло състояние.
— Какво правят унгарците в лагера на султана? — възбудено поисках да узная аз.
— Посланици на Ян Хунияди — търпеливо заобяснява Нотарас. — Като че ли не знаеш. Та нали те пристигнаха още вчера на гости у султана. Ако не греша, в момента дават съвети на турските артилеристи как да прицелят своето оръдие.
По движенията им това изглежда беше вярно. Струваше ми се невероятно, макар да ми беше добре известно, че унгарците не обичаха гърците — считаха ги за разколни еретици. Кой ли обичаше гърците? Край Варна бях видял с очите си как унгарските кавалеристи биеха българските православни попове и подпалиха църквата им, въпреки че тази кръстоносна войска беше събрана именно тях да освободи от властта на султана. Нотарас продължи да говори като на себе си, без да се обръща по-специално към никого, но така силно, та да се чуе от насъбраните наоколо латинци:
— Ян Хунияди е изпратил посланиците си до султана, за да му извести, че престава да управлява като регент и предава властта в ръцете на краля. По този начин той смята, че договорът за ненападение между двете страни вече не е валиден и връща на султана подписаното от него споразумение, като изисква султанът да направи същото. Същевременно настоява султанът да прекрати обсадата на Константинопол, защото унгарският крал е принуден да заклейми тези действия като враждебна провокация. Така Унгария ни изказва своята политическа подкрепа. В същото време унгарските благородници показват на турците как по-добре да прицелят своя топ.
Втурнах се да известя Джустиниани за присъствието на унгарците, но той вече знаеше за тях. Ужасяващо беше да се види колко много се е срутила външната крепостна стена от двете страни на Свети Романовата порта, и то само за няколко дена.
Огромна работа е хвърлена по поправката на стената — безброй кошове и бъчви, пълни с пръст, са поставени на мястото на липсващия гребен за защита от турските куршуми и стрели. През целия ден агаряните притичват до оградния ров и хвърлят в него греди, камъни и големи връзки клони. Огънят от топовете и стрелите принуждава защитниците да се крият. Дори латинците на Джустиниани са претърпели вече много загуби, въпреки железните си доспехи, а всеки един от тях се равнява на десет, не, на петдесет нетренирани гърка. Всеки един от тях е незаменим.
На връщане към Влахернския дворец на два пъти бях задържан от императорската военна полиция, която искаше да им покажа разрешение, че мога да напускам стената. Всеки ден прекалено много от гърците без позволение изоставят постовете си и се отправят в града, за да се срещнат със семействата си или да търсят храна.
18 април 1453
Никой не можа да предвиди, че турците ще предприемат първия си щурм през миналата нощ. Намерението им беше с внезапна атака да превземат външната стена, която е точно срещу Свети Романовата порта. Нападението започна незабелязано, два часа след залез. Под прикритието на тъмнината турците се промъкнаха до преградния ров и прехвърлиха своите стълби през него. Ако гарнизонът не поправяше нанесените през деня повреди в стената, агарянският щурм щеше да успее. Предупредителната тревога беше дадена овреме, фанфари засвириха по стените, катранените факли бяха запалени и всички камбани в града лудо забиха.