Фанатизмът му го заслепяваше, затуй и не ме слушаше много внимателно, за което бях благодарен, тъй като не желаех да отговарям на въпроси, които може би някой по-внимателен слушател щеше да ми зададе. Генадий просто гневно се развика:
— Тогава защо се биеш заедно с латинците срещу турците? Дори султанът е за предпочитане пред император, който се е продал на папата!
— Нека не спорим за това? — примолих се аз. — Изпълни задължението си. Бъди като овчар, който връща отлъчилата се от стадото овца. Спомни си, че дори и ти, след дълго умуване, все пак подписа. Моят грях не е по-голям от твоя.
С лявата ръка той вдигна дясната си ръка, която, чак сега забелязах, беше парализирана, и победоносно заяви:
— Ден и нощ се молех като знак на опрощение Бог да унищожи ръката, която подписа във Флоренция. И когато топовете загърмяха, разбрах, че Господ е чул молбата ми. Сега Светият Дух живее в мен самия.
Той нареди на един послушник да ни придружи и ме поведе към шадравана в манастирския двор, където ме накара да се съблека. След което ме бутна вътре, натисна главата ми под водата и наново ме покръсти. По неизвестни за мен причини ми даде името Захариас. Излизайки от водата, изповядах греховете си пред него и пред послушника с прости слова и ми наложиха само няколко леки епитимии, тъй като бях показал добра воля. Лицето му искреше, той самият поомекна, помоли се за мен и ме благослови.
— Сега вече си истински грък — заяви Генадий. — Запомни, че е настъпило времето, когато предсказанията се сбъдват и сетните дни са пред нас. Константинопол трябва да бъде унищожен. Колкото повече се съпротивлява, толкова по-ожесточени стават турците и все повече невинни хора ще пострадат. Ако Бог желае да предаде града в турски ръце, кой може да му попречи? Този, който се бие срещу султана, в слепотата си се възправя срещу Божията воля. Само този, що прогони латинците от Константинопол, ще е Богу драг.
— Кой те е упълномощил да говориш така? — с болка попитах аз.
— Разкаянието, страданието и болката по моя град са ме упълномощили — страстно се закле той. — Това не съм аз, монахът Генадий, Светият Дух говори с моята уста.
Огледа се, видя сивите риби, които лениво плуваха между краката ми, из мътната вода на шадравана. — Злочестият ден наближава — извика Генадий, сочейки рибите с лявата си ръка. — Нека на този ден рибите да станат червени като кръв, за да повярват и неверниците! Нека това бъде знак! Ако си още жив на този ден, ти ще станеш свидетел. Божият Дух, Господарят на всички светове говори с моята уста!
Генадий така разпалено обяви своята прокоба, че не можех да не му повярвам. Изнурен, той замълча. Когато поослушникът си отиде, аз се облякох и му рекох: — Отче, грешник съм, престъпил закона. Легнах с една гръцка девица и ограбих нейната девственост, както вече знаеш. Възможно ли е да изправя греха си, като се оженя за нея, макар че имам жена във Флоренция, с която бях венчан пред олтара на Римската църква.
Той се замисли. В очите му отново проблесна искрата на бившия политик, след което заяви:
— Папата и неговите кардинали така жестоко преследват и се опитват да задушат нашата църква, патриарсите ни и дори нашето верую, че нищо не може да бъде грях, ако с всички усилия се опитвам да причиня на папата неприятности. Сега, след като наново те покръстих, предната ти женитба е невалидна. Аз я обявявам за невалидна, тъй като понастоящем нямаме истински патриарх, който да го стори, а само онзи натрапник и вероотстъпник, Георгий Мамас. Нека Бог да го осъди! Доведи жената пред мен и аз ще ви венчая под светия покрив.
— Това е твърде деликатно дело — предупредих аз — което трябва да се запази в тайна. Ти може би ще я познаеш. Ще си навлечеш гнева на един от нобилите, ако ни бракосъчетаеш.
Той рече:
— Всичко е в Божиите ръце. Грехът трябва да бъде изкупен, пък и кой ли е този ненормален баща, който ще се противопостави на неговото изкупление? Аз ли, който не се страхувам от императора, ще потреперя пред някакви си нобили и архонти?