Без съмнение той смяташе, че съм прелъстил дъщерята на някой добре разположен към латинците благородник, и затуй с удоволствие се заемаше да извърши венчавката. Обеща да запази бракосъчетанието в тайна, ако доведа жената още тази вечер. Не познавам добре православната църква, за да преценя дали такъв брак е валиден, но за сърцето ми той беше достатъчен.
Забързах към къщата си край пристанището и, както бях предположил, тя беше там. Беше проводила да й донесат дрехите от метоха, беше разместила всичко, така че нищо от моите неща не си беше на мястото и беше накарала Мануил да измие подовете.
— Господарю — посрещна ме Мануил на вратата. — Тъкмо мислех да тръгна да те търся. Наистина ли възнамеряваш да позволиш на тази твърдоглава жена да се нанесе тук и да да обърне всичко с краката нагоре? В коленете си имам шипове и кръстът ме боли. Не ни ли беше добре преди, без жени да ни се пречкат в къщата?
— Тя ще остане да живее тук — отсякох аз. — И нито дума за това на никого! Ако някой от комшиите полюбопитства казвай че е латинка, приятелка на твоя господар, която ще живее тук, докато трае обсадата.
— Премислил ли си добре, господарю? — внимателно поде Мануил. — По-лесно е да си окачиш жена на врата, отколкото да се отървеш от нея. — След което лукаво допълни: — Тя рови даже из твоите книги и документи.
Не спрях да споря с него. Трескаво изкачих стълбите като малко момче. Ана се беше облякла като обикновена гръцка жена, но лицето и осанката й издаваха нейния произход.
— Защо си тичал, защо си задъхан? — преструвайки се на разтревожена попита тя. — Да не би да бързаш да ме прогониш от къщата си, както ме заплаши Мануил? Той е неразбран, заядлив старик, който не знае какво е добре за него. — Хвърляйки виновен поглед на бъркотията в стаята ми, тя продължи: — Разместих малко някои неща, за да ти създам уют. Освен това тук беше много мръсно. Бих купила и нови пердета, ако ми дадеш пари за това. Пък и човек в твоето положение не може да спи в такова разнебитено легло.
— Пари! — повторих неволно аз и с неудобство си спомних, че бях останал почти без средства. Парите и всичко останало отдавна ми бяха станали съвсем безразлични.
— Разбира се! — обясни тя. — Чувала съм, че мъжете обсипват с пари жените, които са успели да съблазнят. Да не би да ставаш стиснат сега, след като вече си постигнал целта си?
Пряко волята си се разсмях.
— Би трябвало да се засрамиш, че говориш за пари точно в такъв момент — подметнах аз. — Точно сега, когато се канех да направя от теб честна жена. Затуй се бях запъхтял.
Тя забрави задяванията, дълго и безмълвно ме загледа. Отново видях прямотата на кафявите й очи, както първия път край черковните порти. Познах я през вековете, все едно че бяхме живели заедно, въпреки че смъртният сън и нашите прераждания бяха спуснали булото на забвението помежду ни.
— Ана — казах аз, — ще се омъжиш ли за мене? За това бързах да те попитам. Позволи на светото причастие да свърже душите ни така, както са свързани нашите тела. Тя наведе глава и няколко едри сълзи се отърколиха изпод тежките и ресници.
— Ти все пак наистина ме обичаш?! Наистина ла ме обичаш? — запита невярваща тя.
— Съмняваше ли се в това? — на свой ред поисках да узная аз.
— Не знам. Мислех си, че нищо не може да има никакъв смисъл, ако ти не ме обичаш. Реших да ти предложа девствеността си, за да видя дали това беше единствената ти цел, и, струва ми се, нямаше да загубя нищо, ако се беше оказало, че е така. Щях да те напусна, предполагам, и нямаше да пожелая да те видя отново. Това тук е само игра. Въобразявах си, че създавам дом за двама ни.
Тя се хвърли на врата ми и положи главата си на рамото ми.
— Не разбираш ли! Аз никога не съм имала свой собствен дом. Къщата, в която живеех, беше просто на майка ми и на баща ми. Там за нищо не трябваше да се грижа и страшно завиждах на една от слугините, която се омъжи и ходеше да купува разни евтини неща за своя дом. Завиждах на бедните хора за тяхното щастие, тъй като вярвах, че не съм родена да изпитам подобни неща. Но сега, ако ти се ожениш за мен, и тази ми мечта ще се сбъдне.
— Не, — възпротивих се аз. — Ние нямаме нищо! Хич недей да си въобразяваш. Имаме само малко време. Но бъди моя земен дом, докато ни е позволено да живеем. Само не ме възпирай, когато настъпи часът. Обещай ми! Обещай ми, че няма да ме възпреш!
Тя не отвърна, а само вдигна глава и ме погледна изпод присвитите си клепачи.
— Помисли само — започна тя. — Това съм аз, тази, която беше определена за императрица! Понякога ненавиждах Константин, защото престъпи дадената дума, но сега съм щастлива, че не се омъжих за него. Сега съм щастлива, че ще се венчая с един франк, който е изоставил жена си. — Тя ме погледна отново и продължи със злорада усмивка: — Наистина, чудесно е, че не съм съпругата на василевса, тъй като вероятно щях да му изменя с теб, ако те бях срещнала. След което той щеше да нареди да ти избодат очите, а мен щеше да затвори в някой манастир до живот. И това щеше да е голяма беда за теб.