Той обръща глава, подпира брадичка на рамото си и повръща. Мецана изпищява. Бълвочът е жълт като гной, осеян с мърдащи черни частици, напомнящи на слузта, стичаща се от очите му. При това черните точки са живи.
Клюна излиза от стаята почти на бегом, а Джак се опитва доколкото може да заслони Мишока от силната светлина на слънцето, която за миг нахлува през отворената врата. Пръстите на болния, вкопчени в дланта му, леко отслабват хватката си.
Джак прошепва на Доктора:
— Отива ли си? Онзи клати глава:
— Не, пак припадна. Бедният, няма да се предаде толкова лесно. — Взира се в Джак с мрачна настойчивост и добавя: — Дано си струва, господин Полицай. Защото иначе ще ти сменя физиономията.
Клюна се връща с куп парцали и чифт зелени домакински ръкавици. Без да обели и дума, избърсва повръщаното, попаднало върху облегалката на канапето. Черните точки вече не мърдат, което е добър признак. Обаче много по-добре би било въобще да не ги бяха виждали. Джак с ужас открива, че бълвочът като киселина прояжда протритата тапицерия.
— Сега за малко ще отметна одеялото — предупреждава ги Доктора и Мецана тутакси се изправя, продължавайки да стиска легенчето с топящия се лед. Цялата разтреперана, застава до една от лавиците и се обръща с гръб към канапето.
— Док, налага ли се да гледам? — прошепва Джак.
— Мисля, че да. Май още не си наясно в какво си се забъркал. — Доктора хваща одеялото и внимателно го измъква изпод безжизнено увисналата ръка на Мишока. Черната гадост вече избива изпод ноктите на болния. — Имай предвид, че той изпадна в това състояние само за няколко часа.
Отмята одеялото. С гръб към канапето и с лице към великите трудове на западната Философия, Сузан Осгуд по прякор Мецана тихо заплаква. Джак се мъчи да сподави вика си, но не успява.
Хенри плаща на таксиметровия шофьор, влиза в дома си и като поема дълбоко хладния въздух от климатика, му олеква. Долавя слабо — нежно — ухание и си казва, че сигурно е от свежия букет, набран от госпожа Мортън — тя има слабост към тези неща. Разбира се, знае, че се самозаблуждава, но му е писнало от тия призраци. Всъщност вече се чувства по-добре и като че ли знае защо — защото каза на онзи тип от ESPN да си завре някъде предложението, дето се опитва да му го пробута. Това е най-сигурният начин човек да си осигури добро настроение за цял ден, особено ако въпросният човек получава солидно възнаграждение, притежава две почти неизразходвани кредитни карти и има кана студен чай в хладилника.
Запътва се към кухнята, прекосявайки антрето с протегната ръка, в случай че се натъкне на препятствия и разместени вещи. В къщата цари гробна тишина, като се изключи тихият шепот на климатика, жуженето на хладилника, чаткането на токовете му по дъсчения под…
… и една въздишка.
Сластна въздишка.
Той се вкаменява, после предпазливо се обръща. Дали пък нежното ухание не се усеща по-силно, особено като се извърне към дневната и входната врата? Като че ли да. И не ухае на цветя — няма смисъл да се заблуждава. Както обикновено обонянието му не го лъже. Мирише на „Май Син“.
— Роуда? — подвиква, после добавя, но по-тихо: — Чучулиго? Не получава отговор, което е съвсем в реда на нещата. Въображението му е изиграло лоша шега, това е всичко.
Няма никакви миризми. И никакви сладострастни стенания. Но не може да отпъди натрапчивата мисъл, че съпругата му е тук — обвита в парфюмиран погребален покров стои насред дневната и мълчаливо наблюдава как Хенри влиза и я подминава. Неговата Чучулига се е върнала от гробището „Ногин Маунд“ да го навести. Или да изслуша новия диск на „Слобър-боун“.
— Престани! — шепнешком си заповядва той. — Престани, глупако!
Влиза в просторната, изрядно подредена кухня, в която знае мястото на всеки предмет. Пътьом машинално натиска бутона на таблото, вградено в касата на вратата. От колоната на тавана проехтява гласът на госпожа Мортън — апаратурата е изключително качествена, поради което се създава илюзията, че икономката е в стаята:
— Джак Сойер се отби и остави още една касета, която иска да прослушаш. Каза, че била… нали се сещаш, с онзи човек. Лошият човек.
— Лошият човек, да — мърмори Хенри, отваря хладилника и се наслаждава на струята хладен въздух, която го лъхва отвътре. Ръката му безпогрешно се насочва към трите кутии „Кингсланд“ в поставката на вратата. Тъкмо сега не му се пие студен чай.
— И двете касети са в студиото, на пулта — продължава механичният глас. — Освен това Джак поръча да му се обадиш на мобилния телефон. — И допълва с леко назидателна нотка: — Ако се чуете, му кажи да внимава. И ти внимавай. — Мълчание. — Освен това не забравяй да вечеряш. Приготвила съм всичко. Ще го намериш вляво на втората полица в хладилника.