— Послушайте — започва Мишока. — В ъгълчетата на очите му отново започва да се събира черна лепкава слуз. Но още по-страшно е, че вече се стича и от устата му. Вътрешностите му почти са се разложили, вонята на гнилоч се усилва непоносимо. Джак искрено се удивлява на издръжливостта му.
— Ти говори — казва Клюна. — Ние те слушаме. Мишока поглежда Доктора:
— Като свърша, искам да ме изпратиш с фойерверки. Ще ми сложиш от дрогата, дето е „кадилакът“ на наркотиците. Ясно ли е?
— Искаш да изпревариш онова, което е в теб, така ли? Мишока кима.
— Нямаш грижа. Ще си отидеш с усмивка.
— Съмнявам се, брато, но ще се опитам. Умиращият отмества червеникавите си очи към Клюна:
— Като свърши всичко, увийте ме в една от найлоновите палатки от гаража. И ме напъхайте във ваната. Бас държа, че до полунощ ще ме отмиете като… бирена пяна. Но не докосвайте… онова, което ще остане.
Мецана избухва в ридания.
— Не плачи, миличка. Аз ще го изпреваря. Док ми обеща. Клюн?
— Тук съм, брато.
— Ще ми направиш ли една малка услуга? Искам да ми прочетеш едно стихотворение… онова от Одън, дето все ти изстиваха топките от него…
— „Недей дружа с таквиз, които Библията за роман четат“ — през сълзи цитира Клюна. — Дадено, Мишок.
— Пуснете ми „Дед“… примерно „Вълничка“… и гледайте да сте прилично напоени с „Кингсланд“, за да ме кръстите в новия живот както подобава. Е, сигурно няма… да има гроб, на който да пикаете, но… вижте какво може да се направи.
Джак неволно прихва. Този път пурпурните очи на Мишока се заковават върху него:
— Обещай ми, че няма да ходиш там преди утре заран, ченге.
— Приятелю, не съм сигурен, че работата търпи отлагане.
— Трябва да изчакаш. Отидеш ли там сега, няма защо да се страхуваш от дяволското куче… защото другите неща в гората около онази къща… другите същества… — Червените очи се извъртат по ужасяващ начин. Черната слуз като катран се стича в брадата му. Той се насилва да продължи: — Другите същества в онази гора ще те схрускат като бонбон.
— Трябва да рискувам — мръщи се Джак. — Някъде там има едно момченце…
— То е в безопасност — прошепва умиращият.
Джак повдига вежди, питайки се дали е чул добре. И така да е, може ли да се осланя на думите му? Мишока се намира под въздействието на могъща, злокобна отрова. Досега успяваше да й устои, но…
— Макар и за кратко, е в безопасност. Е, не съвсем… предполагам, не е застрахован от абсолютно всичко… но по отношение на Мънчинг можеш да бъдеш спокоен. Така ли се казва? Мънчинг?
— Муншун, струва ми се. Как разбра?
Мишока отправя на Джак потресаващо зловеща и тайнствена усмивка. Това е усмивката на умираща сибила. Успява отново да докосне челото си и Джак с ужас открива, че пръстите на умиращия започват да се слепват и да почерняват от ноктите надолу.
— Всичко е тук, братко. Всичко. Нали вече ти казах. И виж какво — по-добре да го изяде някое огромно насекомо или скапан омар отвъд… където се намира сега… отколкото ти да се утрепеш, опитвайки се да го спасиш. Тогава Абала със сигурност ще пипне малкия. Така казва… твоят приятел. — Какъв приятел? — подозрително пита Доктора.
— Няма значение — мърмори Мишока. — Холивуд си знае. Нъл тъй, Холивуд?
Джак кима с неохота. Информаторът е Спийди, разбира се. Или Паркъс, ако предпочитате.
— Изчакай до утре. Иди точно по пладне, когато слънцето е най-силно и в двата свята. Обещай ми.
Отначало Джак не може да продума. Разкъсван е от чувства, които наподобяват агония.
— И без друго не можеш да се добереш до магистрала №35 преди мръкнало — тихо отбелязва Мецана.
— А горите не са пълни, ами гъмжат от страховити същества — допълва Док. — В сравнение с тях оня Филм „Проклятието Блеър“ е като за невинни първолачета. Не съм много сигурен, че държиш да търсиш къщата по тъмно. Освен ако не си намислил предсмъртното си желание, разбира се.
— Като свърши… — шепне Мишока. — Като свърши всичко… ако някой от вас оцелее… да изгори къщата до основи. Тая дупка. Тая гробница. До основи, чувате ли? Затворете вратата.
— А-ха — отвръща Клюна. — Чух те и те разбрах, брато.
— И още нещо. — Обръща се направо към Джак. — Може и да намериш мястото без чужда помощ, но ще ти дам още нещо, което може би ще ти потрябва. Една дума. В твоите уста ще има страшна сила заради онова, което си… докосвал. Някога, много отдавна. Това изобщо не го разбирам, но…
— Не се тревожи. Аз разбирам всичко. И коя е тази дума, Мишка?
За миг го обзема съмнение, че в крайна сметка Мишока няма да успее да му предаде думата. Нещо се бори съвсем отявлено да му попречи да я изрече, но умиращият го надвива. Най-вероятно това е последната победа в живота му.