— Ами че то е очебийно — отвръща си сам. — Отивам в студиото си. Така ми се иска да се поразходя до прекрасното си студио.
Черната пелена отново заплашва да обгърне съзнанието му, но ние разполагаме с мощен антидот срещу това, нали? Разбира се! Този антидот е порядъчна доза хубава, остра болка. Хенри удря със здравата си ръка чуканчетата на отсечените си пръсти — уха, цялата му ръка пламна. Ръка, обгърната от пламъци — да, това ще свърши работа. Нажежените искри, които хвърчат от горящите пръсти, ще ни помогнат да се доберем до студиото.
А сълзите нека си текат. Мъртвите не плачат.
— Миризмата на кръв е като смеха — казва Хенри. — Откъде беше това? От една книга. „Миризмата на кръв беше като смеха.“ Велика мисъл. А сега стъпи първо с единия крак, после с другия.
Като стига до коридорчето към студиото, за миг се обляга на стената. В гърдите му се надига блажена умора, която се разпростира в цялото му тяло. Рязко вдига глава и стената се изпръсква с кръв:
— Говори, глупако. Да си приказваш сам не е лудост. Напротив, прекрасно е. И знаеш ли какво? Ами че ти така си изкарваш хляба — по цял ден си приказваш сам!
Той се оттласква от стената, пристъпва напред; този път заговаря Джордж Ратбън, използвайки неговите гласни струни:
— Приятели — дайте да се разберем, вие наистина СТЕ мои приятели — тук, в студиото на KDCU, изглежда, са възникнали технически проблеми. Напрежението на електричеството спада, наложени са ограничения в използването му, да, да, действително. Не се плашете, мили мои, само не се плашете! Ето, само докато си приказвам, вече сме на четири нищо и никакви крачки от вратата на студиото и след нула време ще заработим със страшна сила, йессър. Няма дърти канибали, било то и с извънземни съучастници, дето да попречат на тая станция да работи, ъ-ХЪЪ, във всеки случай не и преди да сме излъчили нашето последно предаване.
Като че ли Джордж Ратбън вдъхва живот на Хенри Лейдън, не обратното. Гърбът на слепеца е по-изпънат, брадичката — вирната. На втората крачка се озовава пред затворената врата на студиото.
— Трудно, трудно улавяне, драги слушатели, за да хване Поуки Рийс тази топка, ръкавицата му трябва да блести от чистота. Но какво прави той, приятели мои?! Да не повярва човек на очите си. Възможно ли е да си бърка в джоба? И да вади нещо? Боже Господи, направо свят да ти се завие… Поуки Рийс ЩЕ приложи СТАРИЯ ФИНТ С НОСНАТА КЪРПИЧКА! Точно така! Той ИЗБЪРСВА ръкавицата, ИЗБЪРСВА ръката, с която ще мята, ХВЪРЛЯ кърпата на земята, СГРАБЧВА дръжката… и вратата се ОТВАРЯ! За пореден път Поуки Рийс успя и вече е В СТУДИОТО!
Хенри увива кърпичката около пръстите си и опипом търси стола.
— Но, изглежда, Рафаел Фъркал се лута и търси топката СЛЕПЕШКАТА… чакайте, чакайте, дали пък не я намери? Дали не напипа крайчеца й? ДА! Фъркал докопа ПОДЛАКЪТНИЦИТЕ на топката, а ето я и ОБЛЕГАЛКАТА, той я ИЗПРАВЯ, госпожи и господа, и топката отново е ИЗПРАВЕНА на КОЛЕЛАТА си! Фъркал сяда и се придърпва към пулта. Какво невероятно количество кръв, но бейзболът е доста кървава игра, особено като се нахвърлят върху тебе с БУТОНКИ.
С пръстите на лявата ръка, вече почти почистена от кръвта, Хенри натиска бутона за включване на големия магнетофон и придърпва микрофона. Седи в тъмното, слуша как лентата съска между двете ролки и изпитва странно задоволство от факта, че е тук, че отново прави онова, което е правил нощ след нощ хиляди нощи подред. Изтощението сякаш загръща тялото и съзнанието му с кадифен плащ, който скрива всичко, до което се докосне. Твърде е рано да се предава. Скоро ще капитулира, но първо трябва да си свърши работата. Трябва да говори с Джак Сойер, обръщайки се към себе си, и за тази цел призовава вече познатите ни духове, които му дават глас.
Джордж Ратбън:
— Първа до девета и домакинът вече спринтира към душовете, мой човек. Но играта не СВЪРШВА, докато не ПУКНЕ и последният СЛЕПЕЦ!
Хенри Чаровника:
— Слушай какво ще ти кажа, Джак Сойер, да не вземеш сега Да превъртиш. Запази спокойствие и слушай внимателно какво ще ти каже твоят стар приятел Хенри Чаровника. Рибаря ме навести, сетне се запъти към „Макстънс“. Иска да убие Веселяка, тоест собственика на заведението. Обади се в полицията и го спаси, ако можеш. Ти знаеше ли, че Рибаря живее в „Макстънс“? Той е старец, обладан от демон. Искаше да ми попречи да ти съобщя, че съм разпознал гласа му. Освен това смята да те прецака, като убие мен. Не му доставяй това удоволствие, чу ли? Уисконсинският плъх:
— ЗАЩОТО ТОВА ЩЕ БЪДЕ АДСКИ ТЪПО! РИБЕШКИЯТ МОЗЪК ЩЕ ТЕ ЧАКА НА НЯКАКВО МЯСТО, НАРЕЧЕНО „БЛАК ХАУС“, БЪДИ ГОТОВ ДА СЕ СРЕЩНЕШ С МРЪСНИКА! И ДА МУ ОТКЪСНЕШ ТОПКИТЕ!