В секундите преди да си възвърне способността да се движи и да се приближи до пикапа, има чувството че някой бди над него. Току-що му се случи… какво? Точната дума му идва наум, като включва двигателя и натиска педала за газта: някой го прегърна.
Не подозира колко ще му е необходима топлината на тази прегръдка, нито по какъв начин ще се повтори през нощта.
Първо, силите му са изчерпани. Ден като днешния нямаше как да не завърши с някое сюрреалистично преживяване като прегръдка от пчели: Софи, Уендъл Грийн, Джуди Маршал, Паркъс — какъв катаклизъм, какъв всемирен потоп! — и накрая необикновената смърт на Мишока Бауман — всички тези събития го напрегнаха до краен предел, потресоха го до дън душа. Тялото му жадува за почивка. Като напуска очертанията на Френч Ландинг и навлиза сред необятните мръкнали поля, се изкушава да отбие колата край пътя и да подремне половин час. Сгъстяващият се нощен мрак обещава живителната свежест на съня, но тъкмо в това е бедата — има опасност да проспи цялата нощ в пикапа, в резултат на което утре, тъкмо когато трябва е в блестяща форма, ще бъде кисел и скован от ревматични болки.
Дори в момента далеч не е в блестяща форма — минал е покрай нея, както казваше баща му Фил Сойер. Вече шофира само на бензинови изпарения — друг любим лаф на Фил Сойер — но явно ще трябва да издържи още малко, колкото да се отбие до дома на Хенри Лейдън. Може би приятелят му е сключил споразумение с представителя на ESPN… нищо чудно да направи шеметна кариера и да печели много повече пари. Не че му трябват, защото животът му и сега изглежда идеален, но на Джак много му допада идеята неговият скъп приятел изведнъж да се види червив с пари. Един Хенри с излишни пари за харчене ще му напълни душата. Само като си помисли човек какви фантастични дрехи ще може да си накупи! Джак си представя как ще отиде с него в Ню Йорк, ще отседнат в някой хубав хотел като „Карлайл“ или „Сейнт Риджис“, ще го разходи из пет-шест страхотни магазина за мъжки дрехи и ще му помогне при избора.
На Хенри всичко му стои страхотно, той сякаш облагородява дрехите, при това има подчертано свой, характерен стил. Пада си по класическия, дори малко старомоден шик. Има слабост към платове на райета или карета, туид тип „рибена кост“. Предпочита памучни, ленени, вълнени материи. Понякога се издокарва с папийонка или широка вратовръзка и небрежно бухната кърпичка в горното джобче на сакото. Пада си по плетени мокасини, класически половинки с връзки, трандафори, ниски боти от мека, фина кожа. Никога не обува маратонки или джинси, Джак не помни да го е виждал някога с тениска с надпис. Недоумява как е възможно незрящ да развие такъв специфичен вкус към облеклото.
„Разбира се — изведнъж му просветва отговорът, — от майка си! Придобил е вкуса си от майка си.“
Незнайно защо това „откритие“ го кара да се просълзи. „Като се преуморя, започвам да се разчувствам — си казва. — Не се превъзнасяй много-много, моето момче.“ Но да формулираш проблема е едно, а да го разрешиш — съвсем друго; Джак не може да последва собствения си съвет, фактът, че Хенри Лейдън цял живот се е придържал към представите на майка си за мъжка мода, му се струва поразително красив и трогателен. Говори за определен вид лоялност, която буди у Джак възхищение, а именно — безмълвната лоялност. Хенри може би е наследил много от майка си: бързия ум, любовта към музиката, трезвия разсъдък, липсата на склонност към самосъжаление. Трезвият разсъдък и липсата на склонност към самосъжаление са страхотно съчетание — едно доста точно определение за кураж.
Защото Хенри определено е смел, напомня си Джак. По дяволите, дори безстрашен. Много е забавен, като вземе да го убеждава, че умее да шофира, но е сигурно, че при случай без никакво колебание ще седна зад волана на първата кола, която му попадне, ще включи двигателя и ще потегли към магистралата. Постъпката му ще бъде напълно естествена, не безмозъчно парадиране — подобно поведение е съвсем чуждо на природата му; ще кимне към предното стъкло и ще изтърси нещо от рода на: „Тази година царевицата върви добре, доста е избуяла за сезона“ и „Дуан, разгеле, се накани да си боядиса къщата“. Което напълно отговаря на истината — царевицата е избуяла, а Дуан Ъпхил съвсем наскоро е боядисал къщата си — информация, която той получава чрез загадъчната си система от сетива.
Джак решава, че ако се върне жив от похода до Черния дом, ще разреши на Хенри да направи едно кръгче с пикапа. Какво пък, най-много да се преобърнат в някоя канавка, но си струва дори само заради изражението му. Ще го изведе някой съботен следобед на магистрала № 93 и ще го остави да шофира до бар „Санд“. Ако Клюна и Доктора не бъдат разкъсани от свирепи върколаци и оцелеят след похода до Черния дом, непременно трябва да ги запознае с Хенри, в чието лице, колкото и да е необичайно, ще срещнат достоен събеседник. Той със сигурност много ще им допадне. След някоя и друга седмица току-виж го качили на някой от мощните си мотоциклети, за да отпрашат към Норуей Вали.