Ех, ако можеше той да ги придружи, когато тръгнат към Черния дом! При тази мисъл внезапно го наляга тъга, както се случва, когато ни хрумне гениална, но неосъществима идея. Сигурен е, че слепецът ще бъде смел и непоколебим, ала най го блазни перспективата после да обсъждат преживелицата. Ще бъде фантастично — ще си седят двамата я в едната, я в другата дневна и ще разговарят, а на покрива ще се трупат снежни преспи — ала няма право да изложи Хенри на такава опасност.
— Какви са тия глупости, дето си ги мислиш! — сопва се гласно и си дава сметка, че съжалява, задето не е бил докрай честен и открит с Хенри — упоритото му мълчание е причината за абсурното му безпокойство. Не че няма да му го разкаже — съжалява, задето не го е споделил досега. Трябваше да бъде откровен с него от самото начало. Трябваше да му разкаже за червените перца, за сините яйчица и за растящото си безпокойство. Хенри щеше да му помогне да прогледне, да превъзмогне слепотата си, която е много по-пагубна от физиологичната.
„Край на прикриването — казва си. — Повече никакви тайни!“ Истинско щастие е, че са толкова близки, отсега нататък ясно ще покаже колко много държи на приятелството им. Отсега нататък ще споделя с Хенри абсолютно всичко, ще му разкаже и цялата предистория: Териториите, Спийди Паркър, мъртвеца в Санта Моника, бейзболната шапка на Тайлър Маршал. Джуди Маршал — Софи. Да, непременно трябва да разкаже на приятеля си за Софи — как е възможно досега да го е пазил в тайна? Радостта, споделена с Хенри, ще бъде двойно по-голяма — той ще й придаде деликатност, изтънченост и добросърдечност, които още повече ще стоплят сърцето на Джак. Какъв невероятен, буквално невероятен приятел е Хенри! Ако го опишеш пред някого, който изобщо не го познава, едва ли ще ти повярват. Искате да кажете, че такъв човек живее сам-самичък вдън гори тилилейски?! Не може да бъде! Но Хенри наистина живее в изолираната местност Норуей Вали, близо до Френч Каунти, щата Уисконсин и очаква да му прочетат поредния епизод от „Студеният дом“. Сигурно вече се подготвя за пристигането на Джак и е включил лампите в кухнята и дневната, както прави от години в памет на починалата си многообичана съпруга.
„Сигурно не съм толкова лош, щом имам такъв приятел — мисли си Джак. — Буквално го обожавам този Хенри.“ Сега дори в мрака всичко започва да му се струва красиво. Бар „Санд“, пламнал в неонови светлини сред грамадния паркинг; хилавите дръвчета, които попаднаха в светлините на фаровете, като излезе на магистрала № 93; невидимите полета; блесналите лампички, окачени като коледна украса над входа на магазина на Рой. Изтрополяването на колелата по първия мост и острия завой към сърцето на долината. Отляво на пътя, отдалечена навътре в полето, изниква първата ферма, чиито прозорци светят като църковни свещи. Всичко сякаш е придобило по-дълбоко значение, всичко сякаш говори. Обгърнат от свята тишина, той пътува през свята гора. Спомня си как Дейл за пръв път го доведе тук с колата си, този спомен също е свят. Джак не осъзнава, че по страните му се стичат сълзи. Кръвта пее в жилите му. Бледите очертания на фермерските къщи с осветени прозорци изникват в мрачината, от която се покланят гъсто нацъфтелите кремове, посрещнали го при първото му идване в долината. Оранжевите им цветове припламват под светлината на фаровете, сетне с едва чут шепот изостават от колата. Изгубените им думи пригласят на автомобилните гуми, които нетърпеливо, но плавно се плъзгат към приветливия дом на Хенри Лейдън. Джак знае, че утре ще се изправи пред смъртта и това може би е последната му нощ. Трябва да победи, но това не означава непременно, че ще го стори — историята познава рухването на непобедими империи — възможно е Пурпурният крал да се изплъзне от Кулата и да унищожава свят след свят, докато във вселената настъпи хаос.
Възможно е и тримата да загинат при сблъсъка с Блак Хаус: той, Клюна и Доктора. Ако това се случи, Тайлър Марщал ще бъде не просто Разрушител — роб, прикован към греблата в безвечно Чистилище — а Свръхразрушител, Разрушител с ядрен заряд, когото Абала ще използва да превърне всички светове в пещи, натъпкани с горящи трупове. „Само през трупа ми“ — казва си Джак и се изсмива почти истерично на неволния каламбур.