Какъв необикновен миг — смее се и в същото време бърше сълзите от лицето си. Изведнъж се чувства разкъсан на две. Красота и ужас, красота и болка — главоблъсканицата няма отговор. Изтощен и напрегнат до краен предел, той още по-ясно осъзнава изконната крехкост на света, неговия постоянен, неотменим ход към смъртта, получава и по-дълбокото прозрение, че именно в този неотменим ход към смъртта се корени целият смисъл на битието. Виждате ли тази зашеметяваща красота, от която ви спира дъхът? Вгледайте се внимателно, защото след миг наистина ще престанете да дишате.
В този момент си спомня за рояка златисти пчели, които се спуснаха върху му, и се досеща, че именно от това се опитваха да го предпазят, именно затова го утешаваха. Обичаш ли нещо, трябва да го заобичаш още по-силно, защото някой ден ще го загубиш. Твърдението може би е вярно, но не съдържа цялата истина.
На фона на необятната нощ вижда как исполинът, наречен „Пурпурния крал“, е сграбчил едно момченце, което ще използва като увеличително стъкло, за да подпали световете и да ги превърне в тлееща пустош. Паркъс беше прав: невъзможно е да се изправи срещу този гигант, но поне може да спаси момчето.
Пчелите казаха: „Спаси Тай Маршал.“
Пчелите казаха: „Обичай Хенри Лейдън.“
Пчелите казаха: „Обичай Софи.“
Това вече звучи доста по-близко до истината, по-вярно. За пчелите и трите изречения са означавали едно и също. Пчелите сигурно са казали и „Свърши си работата, стражарю“, но разликата е незначителна. Е, ще си свърши работата, това е ясно. Друго не му остава, особено след като му бе разкрито такова чудо.
Завива по алеята към дома на Хенри и сърцето му се изпълва нежност. Нима приятелят му не е поредното чудо?
Тази вечер, решава Джак, ще възнагради Хенри със зашеметяващ разказ, който приятелят му няма да забрави никога. Тази вечер ще сподели с него цялата история, ще му разкаже за пътуването, което предприе, когато беше дванайсетгодишен, за прокълнатите земи, Здравомислещия Ричард, Ейджинкорт, Талисмана. Няма да пропусне дори кръчмата в Оутли и дома „Слънчева светлина“, защото тези приключения положително ще накарат приятеля му да се развълнува. И да не забрави Вълк! Хенри направо ще се влюби във Вълк; Вълк ще го трогне чак до дъното на шоколадовокафявите му велурени мокасини. Всяка дума, която Джак изрича, ще бъде извинение за дългото мълчание.
А като свърши разказа си, като се старае да представи събитията колкото се може по-правдоподобно — светът, този свят, ще бъде преобразен, понеже и друг освен него ще знае абсолютно всичко. Невъзможно му е да си представи как ще се чувства, когато безмерната му самота бъде заличена, унищожена, но само при мисълта за това вече изпитва облекчение.
Хм, колко странно… Приятелят му не е включил осветлението и къщата изглежда тъмна и пуста. Трябва да е заспал.
Джак се усмихва, изключва двигателя и слиза от пикапа. Опитът му подсказва, че като влезе, Хенри ще го усети още на втората крачка и ще се преструва, че въобще не е задрямвал. Веднъж, като го завари на тъмно, заяви: „Исках да си отморя очите.“ С какво ли ще го изненада тази вечер? Нали се канеше да прави предаване, посветено на рождения ден Лестър Янг и Чарли Паркър — току-виж заяви, че така му било по-лесно да се съсредоточи. Или пък ще каже, че е възнамерявал да пържи риба и е искал да провери дали няма да придобие по-различен вкус, когато е приготвена на тъмно. Каквото и да измисли, сигурно ще е нещо шеговито. Може би пък ще отпразнуват сключването на договор с ESPN!
— Хенри? — Джак потропва на вратата, отваря я и надниква в помещението. — Хенри, мошеник такъв, спиш ли?
Никой не отговаря, въпросът на Джак като че ли увисва в безвъздушното пространство. Тъмно е като в рог. Стаята е като двуизмерна черна плоскост.
— Ехо, Хенри, ето ме и мен. Да знаеш какво имам да ти разправям!
Гробна тишина.
— Хм — недоумява Джак и прекрачва прага. Интуицията му светкавично му изпраща тревожни сигнали да се маха, да изчезва, да се омита на секундата. Но защо се чувства така? В крайна сметка това е домът на Хенри — идвал е тук стотици пъти, при това знае, че онзи или е задрямал на дивана, или е решил да отиде на гости на приятеля си Джак. Като се замисли човек, може би именно това се е случило. Получил е много изгодно предложение от представителя на голямата телевизионна компания и във въодушевлението си — дори Хенри Лейдън може да се въодушеви, просто човек трябва да се вгледа по-внимателно, понеже той не се издава като другите хора — е решил да изненада Джак у дома. А когато Джак не се е появил нито в пет, нито в шест часа, е решил да го изчака. И сега сигурно хърка на дивана само че не в своята къща, а в дома на Джак.