Всичко това е напълно правдоподобно, но ни най-малко не променя оглушителния призив, който тръби от всяко нервно окончание: „Махай се! Тръгвай си! Нямаш работа тук!“
Отново вика името на Хенри, но къщата му отвръща с мълчание, както и очакваше.
Изобщо не забеляза кога се е изпарило възвишеното настроение, което го бе обзело, докато шофираше, прекосявайки долината — знае само, че вече го няма. Ако все още беше детектив от отдел „Убийства“, именно в този момент щеше да извади револвера си. Безшумно пристъпва в дневната. Обонянието му долавя две силни миризми. Миризмата на парфюм. И…
Другата му е добре позната. Наличието й означава, че Хенри е мъртъв. Онази част от съзнанието му, която не принадлежи на ченгето Джак Сойер, възразява, че миризмата на кръв не означава непременно това. Възможно е слепецът да е бил ранен по време на схватка и Рибаря да го е пренесъл в друг свят като Тайлър Маршал. Възможно е да го е скрил някъде в Териториите, за да изнудва Джак, или пък иска да го използва за примамка. Може би в този миг Хенри е при Тайлър и заедно очакват да бъдат спасени.
Джак знае, че нито едно от предположенията не е вярно. Хенри е мъртъв, убит е от Рибаря. Задачата на Джак е да открие трупа. Той е стражар и трябва да си върши работата. Трупът на приятеля му е последното нещо на света, което би искал да види, но е длъжен да изпълни дълга си. Скръбта има много и различни форми, ала онази, която постепенно го завладява, сякаш е от гранит. Той забавя крачка и стисва зъби. Като се извръща наляво и посяга към ключа за осветлението, смразяващата скръб насочва ръката му безпогрешно, сякаш е стопанин на този дом.
При включването на осветлението Джак гледа към стената и стаята попада в периферното му зрение, поради което той остава с впечатлението, че пораженията не са чак толкова страшни. Една прекатурена лампа, преобърнат фотьойл. Но като обръща глава, две неща веднага се набиват на очи. Първото е надпис с червено на кремавата стена отсреща; второто е количеството кръв на пода. Кървавите петна като географска карта очертават пътя, по който Хенри е влязъл и е излязъл от дневната. От коридора започва криволичеща кървава диря, все едно оставена от ранено животно, която води до огромна локва кръв зад дивана. Подобна локва се е образува и под дългата ниска маса, на която понякога Хенри поставяше компактдисковото устройство и натрупваше отстрани купчина дискове, за да ги прослушат вечерта. Изпод масата започва втора диря от съсиреци и кървави пръски, която се връща в коридора. Изглежда, Хенри е загубил твърде много кръв, докато е изчаквал безопасен момент да изпълзи изпод масата. Ако въобще е било така.
Докато е лежал мъртъв, или е берял душа, Рибаря е взел парче плат — от риза? или кърпичка? — и го е използвал вместо четка. Потопил го е в кръвта зад дивана и без да го изцеди, е написал на стената няколко букви. Повтарял е процедурата неколкократно, докато изпише и последната буква.
Здрасти Холивуд Ела ме фаниии
Пк Пк Пк Пк
Ала нито Пурпурният крал, нито Чарлс Бърнсайд са автори на предизвикателното послание. То е дело на господаря на Рибаря, чието име ни звучи като „Муншун“.
„Не се безпокой, ще дойда в най-скоро време“ — мислено отвръща Джак.
Никой не би могъл да го вини, ако в този миг излезе навън, където не вони на парфюм и кръв, и позвъни по клетъчния телефон в участъка на Съмнър Стрийт. Може да е дежурен Боби Дюлак. Възможно е дори самият Дейл още да е на работното си място. Достатъчно е да изрече десетина думи и с това гражданският му дълг се изчерпва. След това може да прибере в джоба си мобилния телефон и да поседне на стълбите пред дома на Хенри, докато воят на сирени оповести пристигането на блюстителите на реда. Патрулните коли ще бъдат най-малко четири, ако не и пет. Дейл е длъжен да позвъни на щатските ченгета, а Браун и Блак вероятно ще информират ФБР. Само след четирийсет и пет минути дневната на Хенри ще бъде претъпкана с хора, които мерят, пишат в бележниците, надписват веществените доказателства и заснемат кървавите петна. Ще пристигнат съдебен лекар и подвижна лаборатория. А когато приключи първият етап от тези дейности, двама мъже с бели престилки ще изнесат през входната врата носилка, която ще натоварят на проклетото превозно средство, с което са дошли.
Този вариант само за секунди се задържа в съзнанието на Джак. Трябва да види какво Рибаря и Муншун са сторили на Хенри… няма избор. Неумолимата скръб го изисква, ако не й се подчини, завинаги ще изгуби целостта на личността си.