Глава 25
ТОЧКА ПО ТОЗИ въпрос. Знаем къде отиде Джак Сойер, като изчезна от ливадата, знаем и с кого ще се срещне, като пристигне. Достатъчно внимание му отделихме. Искаме разнообразие, искаме тръпка! За наш късмет старият шегаджия Чарлс Бърнсайд, който все ще измисли нещо — я на банкет ще пъхне пърдяща възглавничка на стола на губернатора, я ще капне лют сос в манджата, я ще пръдне по време на молитва — в този миг тъкмо изплува от клозетната чиния в една от кабинките в мъжката тоалетна в „Маргаритка“. Прави впечатление, че Олд Бърни, нашият Бърн-Бърн, с две ръце притиска към хлътналите си гърди градинарската ножица на Хенри Лейдън, гушнал я е като бебе. От дълбоката рана на кокалестото му рамо струи кръв и се стича към лакътя му. Вдига крак, обут в пантофа на друг обитател на пансиона, стъпва на ръба на тоалетната чиния, изтласква се нагоре и, залитайки, скача на пода. Лицето му е помръкнало, очите му приличат на дупки от куршуми, но и през ум не ни минава, че на плещите му тегне бремето на неизлечима скръб. Панталонът и предницата на ризата му са подгизнали от кръвта, която блика от прободна рана в корема.
Бърни потръпва от болка, отваря вратата на кабинката и излиза в празната тоалетна, флуоресцентните лампи на тавана се отразяват в дългото огледало над редицата мивки; белите плочки на пода блестят от чистота благодарение на Буч Йъркса, който кара двойно дежурство, понеже човекът от нощната смяна се обади, че не може да дойде на работа поради махмурлук. На фона на искрящата белота кръвта по дрехите и тялото на Чарлс Бърнсайд изглежда още по-алена. Той смъква ризата, хвърля я в една от мивките, после, накуцвайки, прекосява помещението и застава пред шкафчето, на което е залепено парче лейкопласт с ръкописен надпис: „ПРЕВРЪЗКИ“. Възрастните хора често се подхлъзват в тоалетната и бащата на Веселяка предвидливо беше поставил аптечка на удобно място. Белите плочки са изпръскани с кръв.
Бърни накъсва цяло кълбо хартиени салфетки, навлажнява ги със студена вода и ги оставя на ръба на най-близката мивка. После отваря шкафчето за превръзки, изважда пакет марля и широк лейкопласт и откъсва парче с дължина петнайсетина сантиметра. Почиства кожата около раната на корема и притиска мокрите салфетки към разреза. След известно време ги маха, поставя марля и несръчно я прикрепва с помощта на лейкопласта. Превързва раната на ръката по същия начин.
По белите плочки вече са се образували локви от кръв.
Застава до мивката и пуска студената вода да тече върху ризата. Водата се обагря в червено. Бърни търка вехтата дреха, докато тя добива бледорозов цвят, с два-три тона по-светъл от тена на кожата му. Доволен от постижението, изцежда ризата, тръсва я веднъж-дваж и отново я надява. Тя прилепва по тялото му, но това ни най-малко не го безпокои. Целта е не да се издокарва, а да не привлича вниманието на обитателите на пансиона и на персонала — иска да остане незабелязан, доколкото изобщо е възможно. Маншетите на панталона му са изцапани с кръв, а пантофите на Елмър Джесперсън са мокри и са придобили тъмночервен цвят, но надали някой ще го заглежда в краката.
В съзнанието му нечий дрезгав глас настойчиво повтаря: „Бо-бърззу, Бърн-Бърн, бо-бърззу!“
Единствената му грешка е, че докато закопчава влажната риза, се поглежда в огледалото. Като се вижда, се вцепенява от ужас. Въпреки грозотата си Чарлс Бърнсайд винаги е харесвал образа си, отразен от огледалото. Смята, че изглежда като човек, който винаги излиза сух от водата — лукав, непредвидим, коварен. Човекът в огледалото няма нищо общо със стария тарикат от спомените на Бърни. Този тук изглежда слабоумен изхабен, тежко болен. Има изпито лице, зачервени очи, страните му са хлътнали като кратери, плешивата му, черепоподобна глава е осеяна с вени… дори носът му изглежда по-съсухрен и по-крив от едно време. Накратко — прилича на грозен старик, който всява ужас в децата.
„Ми ди дрябвва да взяваж ужжаз у дедзада, Бърн-Бърн. Дреме е да зе бозабързаж.“
Не, не е възможно да изглежда толкова зле. Ако беше истина, отдавна да го е забелязал. Неее, Чарлс Бърнсайд не може да се показва пред света в подобен вид. Просто проклетата тоалетна е твърде бяла, това е. Насред подобна белота човек прилича на одран заек. Умиращото старо чудовище в огледалото прави крачка напред и старческите петна по кожата му като че потъмняват. Зъбите му са толкова грозни, че той бързо затваря уста.