Сетне господарят му, заседнал в съзнанието му като рибарска кука, започва да го тегли към вратата, мърморейки: „Дреме е, дреме е.“
Бърни знае защо е „дреме“: господарят Муншун иска да се върне в Блак Хаус. Той обитава някакво неописуемо далечно място и някои крила на черната къща, която построиха заедно, напомнят неговия свят — това са най-отдалечените кътчета, които Чарлс Бърнсайд рядко посещава, но случи ли се да мине оттам, се чувства като хипнотизиран, прималява му от копнеж и го присвива стомахът. Като се опита да си представи какъв е светът, родил Муншун, въображението му рисува мрачен каменист пейзаж, обсипан с черепи. По голите склонове и чукари са накацали къщи като замъци, които, примигнеш ли, променят размерите си или изчезват. В мрачните проходи между скалите проблесват огнени отражения, отеква какофоничен грохот на машини, примесен с писъците на изтезавани дечица.
И Бърнсайд изгаря от нетърпение да се върне в Черния дом, но той копнее за по-простичките удоволствия на своите владения, където може да си почива, да хапва консерви и да прелиства албумите с вестникарски изрезки. Наслаждава се на специфичната миризма, с която са пропити тези помещения — в нея се смесват дъх на гнилоч, пот, засъхнала кръв, плесен, клоаки. Ако можеше да дестилира този аромат, би го носил като одеколон. Освен това в Блак Хаус го очаква апетитно мъниче на име Тайлър Маршал, заключено в килия, намираща се на друго ниво и в друг свят; Бърни изгаря от нетърпение да поиздевателства над малкия Тайлър, да прокара сбръчканите си ръце по гладката му кожа. Тайлър Маршал изпълва Бърни с трепетно вълнение.
Но в този свят има още удоволствия, които предстоят да бъдат изживени, и вече е „дреме“ да се заеме с тях. Надниква през един процеп във вратата на тоалетната и вижда Буч Йъркса, който е надвит от умората и голямата порция руло „Стефани“. Седи на стола като грамадна кукла, подпрял е лакти на бюрото, а странното образувание на мястото, където у нормалните хора се намира шията, завършва с тлъста брадичка. Любимият му изрисуван камък, който свърши такава добра работа на Рибаря, се намира на сантиметри от ръката му, но Бърни вече не се нуждае от него, защото вече разполага с много по-универсален инструмент. Де да беше открил по-рано възможностите на ножицата за плет! Вместо едно острие — две. Едното нагоре, другото надолу, щрак-щрак. При това наточени! Отначало нямаше намерение да ампутира пръстите на слепеца. Тогава още си мислеше, че стригачката е просто по-голяма, по-примитивна разновидност на нож, но когато слепецът го наръга в ръката, ножицата сама подскочи и му отсече пръстите, както едновремешните касапи в Чикаго нарязваха бекона на тънки парчета.
Хубавичко ще се позабавлява с Веселяка Макстън, който напълно си го заслужава. Бърни подозира, че това, дето изглежда съсипан, е по вина на Веселяка. Заставайки пред огледалото, откри, че е отслабнал с десет, ако не и с петнайсет кила — нищо чудно, като се има предвид какви буламачи се сервират в стола. Бърни е сигурен, че почитаемият господин Макстън не само икономисва от храната, ами и от средствата, отпускани от щатската управа, от правителството, от „Медикеър“, от „Медикейд“90 — краде откъдето му падне. На няколко пъти, убеден, че Чарлс Бърнсайд е твърде слабоумен да разбере какво става, Веселяка го накара да подпише формуляри в уверение на това, че са му правени хирургически манипулации, операция на простата, операция на белите дробове. Бърни смята, че половината от парите за тези фиктивни операции се полагат на него. Та нали на бланката фигурира неговото име?
Измъква се в коридора и се затътря към фоайето, оставяйки след себе си кървави следи от джвакащите пантофи. Тъй като се налага да мине покрай стаята на сестрите, затъква но жицата в колана си и я покрива с ризата. Крадешком надзърта към регистратурата и вижда провисналите бузи, златните очила и бледолилавата коса на една безполезна стара чанта на име Джорджет Портър. Можеше да извади и по-лощ късмет, успокоява се той. Откакто един ден с валсова стъпка влезе в стаята му и го завари съсвсем гол да се опитва да мастурбира, Джорджет Портър изпитва неистов ужас от него.
Сега хвърля поглед към стареца, полага видимо усилие да подтисне полазващите я тръпки и отново свежда поглед, връщайки се на прекъснатото си занимание, каквото и да е то. Или плете, или чете някоя кримка, в която котката залавя престъпника. Бърни пристъпва към стаята, обмисляйки дали да поработи с ножицата върху лицето на Джорджет, но решава че не си струва да си хаби силите. Като се изравнява с регистратурата, надниква отзад и вижда, че дежурната държи книга с меки корици, тъкмо както бе очаквал.