— Няма защо да ми го пилиш, не съм толкова тъп! — промърморва гневно.
Измъква се на пръсти от кабинета и повторно прекосява малката канцелария на госпожица Вилас. Като излиза във фоайето, отвъд живия плет забелязва въртящите се сигнални лампи на патрулките. Колите спират недалеч от мястото, на което той за пръв път вкопчи пръсти в тънкото вратле на Тайлър Маршал. Бърни ускорява крачка. Като стига до коридора, водещ към „Маргаритка“, двама полицаи, които приличат на хлапаци, се втурват през пролуката в плета.
В другия край на коридора Буч Йъркса се изправя и потърква очи. Вторачва се в Бърни и пита:
— Какво става, бе?
— Бягай навън. Заведи ги в кабинета. Макстън е ранен.
— Ранен?!
Парализиран от изненада, Буч зяпа окървавените дрехи и ръце на Бърнсайд.
— Тичай!
Залитайки, Йъркса хуква, в същия миг двамата млади полицаи се втурват през голямата стъклена врата, от която плакатът на Ребека вече е свален.
— В кабинета! — крещи Буч и посочва надясно, като във вълнението си забива пръст в стената. — Шефът е ранен!
Докато показва на полицаите накъде да вървят, Чарлс Бърнсайд се изнизва покрай него. Миг по-късно вече се намира в мъжката тоалетна на отделение „Маргаритка“ и бърза към една от кабините.
А какво става с Джак Сойер? Вече знаем, нали? Тоест, знаем, че заспа върху меката трева на ливадата, близо до хълм откъм западната страна на Норуей Вали. Знаем, че тялото му олекна, стана безплътно и прозрачно. Предполагаме, че преди това да се случи, Джак е изкарал един освежителен сън. Да допуснем, че в този сън небе с цвят на яйце от червеношийка внушава на обитателите на красива къща на Роксбъри Драйв, Бевърли Хилс мисълта за безкрайността на пространството; в къщата живее Джаки, който е на шест, шест, шест, или на дванайсет, дванайсет, дванайсет, или и двете едновременно, а татко надува своята тръба, тръба, тръба. (Ако беше жив, Хенри Лейдън щеше да ви обясни, че „Проклет да е този сън“ е последното парче в албума на Декстър Гордън „Татко надува тръбата“.) В този сън всички заминават само на пътешествие и никъде другаде, едно момче-пътешественик печели най-страхотната награда, а Лили Кавано Сойер улавя пчела с чаша. Тя усмихнато застава до летящата врата на бара и пуска на свобода насекомото. И така, пчелата полита към Там някъде, а докато лети, свят след свят, въртящ се по своята тайнствена орбита, потреперва и се разлюлява; Джак също следва своя тайнствен път в безкрайната синева, но придържайки се към дирята, оставена от пчелата, се завръща в Териториите, където легна да спи сред едно притихнало поле. В същия проклет сън Джак Сойер, човек на по-малко от шест и на повече от трийсет години, зашеметен едновременно от любов и скръб, в съня си е навестен от жена с нежен взор. Тя ляга до него върху уханната трева, привлича го в обятията си, а тялото му с благодарност познава омаята на нейните ласки и целувки, нейната благословия. Не ни влиза в работата какво правят двамата сред далечните Територии, но добавяме нашата благословия към тази на Софи и и ги оставяме да се занимават с нещо, което засяга само тях; нещо, изпълващо това момче и това момиче, този мъж и тази жена, тази скъпа нам двойка с онова блаженство, което може би никой не може да им даде — със сигурност не и ние.
Както обикновено завръщането е съпроводено от чистата, дъхава миризма на чернозем и царевица, и от кукуригането на петела-будилник в двора на братовчедите Гилбъртсън. Блеснала от роса паяжина е „пришила“ лявата обувка на Джак към мъхав камък. Една мравка бърза по дясната му китка и влачи стръкче трева, в чието улейче искри капка вода. Изпълнен с прекрасното усещане за свежест, сякаш е новороден, Джак отмества от кит ката си неуморната баба Мравка, освобождава обувката си от паяжината и се изправя на крака. В косата и веждите му проблесват капчици роса. На около километър се вижда ливадата на Хенри, която заобикаля къщата на Хенри. Оранжевите кремове зъзнат под полъха в хладния утринен ветрец. Оранжевите кремове зъзнат…
Като вижда предния капак на доджа, който се показва зад постройката, Джак си спомня всичко. Къщата на Хенри, студиото на Хенри, предсмъртното му послание. Полицията и разните там следователи сигурно вече са си тръгнали, останали са само кървавите петна. Вероятно Дейл Гилбъртсън и щатските детективи Браун и Блак го издирват. Джак въобще не се интересува от щатските ченгета, но с полицейския началник иска да говори. Време е да му каже истината, от която Дейл Гилбъртсън буквално ще превърти, но не бива да забравяме, че не можеш да приготвиш омлет, без да счупиш яйцата. Все пак на полицейския началник ще се наложи да го изслуша, защото неговата вярна и непоколебима дружина трябва да придружи Джак до Блак Хаус.