— Д’ЯМБА!
С разтуптяно сърце и сподавен вик той скача от леглото и стъпва на пода, преди да разбере, че е сънувал кошмар. Трепери като лист, по челото му се стича пот и овлажнява гърдите му. Постепенно се успокоява и осъзнава, че вижда насреща си не огромно лице, релефно очертано върху страховита стена от листа, а познатите очертания на собствената си спалня. На отсрещната стена виси картината, която възнамерява да подари на Дейл Гилбъртсън. Избърсва потта от челото си и се поуспокоява. Трябва да вземе душ. Часовникът показва 9:47. Спал е четири часа, време е да се задейства.
Четирийсет и пет минути по-късно, изкъпан, облечен и закусил, телефонира в участъка и моли да го свържат с полицейския началник Гилбъртсън. В 11:25 заедно с недоверчивия Дейл, когото е посветил в тайната си и който настоява да получи доказателство за налудничавите истории на приятеля си, паркират патрулната кола под единственото дърво на паркинга пред бар „Санд“, прекосяват нагорещената асфалтирана площадка, пътьом подминавайки два мотоциклета „Харли Дейвидсън“, подпрени на стойките, и се насочват към задния вход.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Блак Хаус и отвъд
Глава 26
ГОВОРИХМЕ за упадъка, пък и не разполагаме с достатъчно време да доразвием тази тема, но ще й отделим още няколко думи — не ви ли се струва, че повечето къщи са опит да се прекрати упадъкът? Да се надене на света маската на здрав разум и сигурност, па макар и илюзорни? Например баналните, но умилителни наименования на улиците в Либъртивил — „Камелот“, „Авалон“ и „Мейд Мариан Уей“. Или пък онази кокетна къщурка, в която някога Фред, Джуди и Тайлър Маршал живееха заедно. Най-подходящото определение за Робин Худ Лейн № 16 е ода за всекидневието, хвалебствен химн за прозаичното. Същото важи и за дома на Дейл Гилбъртсън, на Джак или на Хенри. Всъщност за повечето домове във Френч Ландинг. Разрушителният ураган, връхлетял върху градеца, не променя факта, че къщите като крепост се възправят срещу упадъка — едновременно благородни и смирени. Те са обиталища на здравия разум.
Блак Хаус обаче — като Хил Хаус на Шърли Джаксън91 и уродливото архитектурно творение в Сиатъл, датиращо от началото на двайсетия век и известно под името „Роуз Ред“92 — няма нищо общо с разума. Дори не принадлежи изцяло на този свят. Да я гледа човек отвън е трудно — очите непрестанно се поддават на зрителни измами — но ако съумее да задържи погледа си неподвижен за няколко секунди, ще съзре триетажна жилищна сграда с най-обичайни размери. Цветът й обаче наистина е необикновен — фасадата е матовочерна, дори стъклата на прозорците са намазани с черна боя; на пръв поглед изглежда разкривена и леко килната на една страна, като че ли всеки момент ще се срути, но ако човек съумее да я види оголена от блясъка на всички други светове, ще му се стори най-обикновена като дома на Фред и Джуди… макар и не толкова добре поддържана.
Отвътре обаче е различна.
Отвътре е необятна.
Страшно е да попаднеш в нея, макар да се е случвало — я някой скитник, я несретно избягало детенце, както и жертвите на Чарлс Бърнсайд/Карл Биърстоун; тук-там останки бележат техния престой: дрехи, жалостиви надписи по стените на грамадни стаи с необикновени размери, някоя и друга купчинка кости. На места погледът се натъква на череп като онези, които откривали по бреговете на река Хановер в началото на двайсетте години на двайсетия век, когато Фриц Хаарман вилнеел безнаказано.
Страшно е човек да се залута тук.
Да преминеем през безбройните зали, коридори, ниши и килери, като се успокояваме, че веднага щом пожелаем, можем да се върнем в нормалния свят, в разумния антиупадъчен свят (все пак сме нащрек, докато се спускаме по едва ли не безкрайните стълбища и крачим по коридори, които се губят някъде в далечината). Долавяме непрестанно тихо бучене и глухото подрънкване на чудати машинарии. Чуваме безумното свистене на неспирния вятър навън или под праговете на стаите на горните и долните етажи. Понякога в далечината чуваме и лай — несъмнено лае дяволското куче на Абала, което видя сметката на клетия Мишок. По отекващото от време на време сардонично грачене разбираме, че и Горг е тук… някъде наоколо.
91
Шърли Джаксън (1919–1965), авторка на готически романи и разкази, в които се третират темите за психологическия тормоз, изолацията и несправедливостта на съдбата. — Б.пр.