Прекосяваме порутени стаи и салони, които още пазят останки от някогашен разкош. Много от тях със сигурност са по-големи от къщата, в която са скрити. Най-сетне стигаме до скромна дневна, обзаведена с канапе и столове с вехта тапицерия от червено кадифе. Въздухът е пропит с неприятната миризма на Бог знае какви отвратителни ястия. (Наблизо има кухня, в която за нищо на света не бива да попадаме… освен ако не искаме да сънуваме кошмари до края на дните си.) Осветителните тела са отпреди седемдесет години. Питаме се как е възможно, след като Блак Хаус е била построена през 1970 година. Отговорът е лесен: голяма част от черния дом — по-голямата част е изградена много по-рано. Завесите в дневната са плътни и избелели. Като се изключат пожълтелите изрезки от вестници, прикрепени с лепенки към грозните зелени тапети, дневната прилича на занемареното фоайе на хотел „Нелсън“. Помещението е едновременно зловещо и необичайно банално — подобаващо огледало за въображението на старото чудовище, което се е скрило тук и спи на канапето, докато предницата на ризата му постепенно придобива зловещ червен цвят. Блак Хаус никога не му е принадлежала, макар че в патологичната си мегаломания той вижда нещата другояче (а Муншун е пропуснал да разсее това му заблуждение). Тази стая обаче е негова.
Изрезките по стените ни разкриват всичко, което трябва да знаем за смъртоносните забавления на Чарлс Бърнсайд по прякор „Приятелчето“.
ДА, ИЗЯДОХ Я, ЗАЯВЯВА ФИШ — „Ню Йорк Хералд Трибюн“
„СИВИЯ93 ВЗЕ БИЛИ, ТОРБАЛАН ГО ВЗЕ“ — ПОТВЪРЖДАВА ДРУГАРЧЕТО НА БИЛИ ГАФНИ — „Ню Йорк Уърлд Телеграм“
УЖАСЪТ С ГРЕЙС БЪД ПРОДЪЛЖАВА: ФИШ ПРИЗНАВА! — „Лонг Айланд Стар“
ФИШ ПРИЗНАВА, ЧЕ Е „ОПЕКЪЛ“ И „ИЗЯЛ“ У. ГАФНИ — „Ню Йорк Американ“
ФРИЦ ХААРМАН, Т. НАР. „ХАНОВЕРСКИ КАСАПИН“, Е ЕКЗЕКУТИРАН ЗА УБИЙСТВОТО НА 24 ЖЕРТВИ — „Ню Йорк Уърлд“
„ВОДЕН БЯХ ОТ ЛЮБОВ, НЕ ОТ ПОХОТ“ — ТВЪРДИ ВЪРКОЛАКЪТ. „ХААРМАН УМИРА, БЕЗ ДА СЕ РАЗКАЕ“
„Гардиан“
ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА КАНИБАЛА ОТ ХАНОВЕР: „НЕ МОЖЕТЕ ДА МЕ УБИЕТЕ, ЩЕ БЪДА СРЕД ВАС ВО ВЕК И ВЕКОВ“ — „Ню Йорк Уърлд“
Уендъл Грийн ще изпадне във възторг, не мислите ли? Има и още. Бог да ни е на помощ, има още толкова много. Дори Джефри Дамър е включен в колекцията с изречението: „ИСКАХ ЗОМБИТА“.
Човекът на канапето стене и се размърдва.
— Зъбуди зе, Бърни! — Думите долитат отнякъде, не от устата му… макар че устните му се движат като на второразреден вентролоквист.
Бърни стене. Извръща глава наляво:
— Не… искам да спя. Всичко… ме боли.
В знак на отрицание главата му се завърта надясно и отново заговаря Муншун:
— Зъбуди зе, взеги моменд жде дойдад. Дрябва да идеж одвъд. Главата се завърта на другата страна. Докато спи, Бърни си въобразява, че Муншун още е в безопасност в съзнанието му. Но е забравил, че в Черния дом нещата са се променили. Глупавият Бърни, който скоро ще стане излишен! Но не още.
— Не мога… ост’ии ме… боли ме коремът… слепецът… пустият слепец ме наръга…
Но главата отново се обръща на другата страна, безплътният глас пак заговаря. Старецът упорства, не иска да се събуди и да се сблъска с болката в цялата й жестокост. Слепецът го е ранил много по-тежко, отколкото му се бе сторило във възбудата на момента. Бърни инатливо убеждава додяващия глас, че момчето е на сигурно място, че дори онези да се доберат до Блак Хаус, никога няма да открият малчугана, че ще се лутат из лабиринта от хиляди стаи и коридори, докато обезумеят и умрат. Муншун обаче знае, че единият преследвач се различава от останалата паплач, която се изсипа тук вчера. Джак Сойер познава безкрая, затова е опасен противник. Малкият трябва да бъде изведен през задния вход и откаран в Крайния свят, под самата сянка на Динта, великата пещ. Муншун казва на Бърни, че може би все още има възможност да хапне от момчето, преди да го предаде на Абала, но не и тук. Тук е твърде опасно.
Бърни продължава да протестира, но знаем, че няма шанс да надделее. Застоялият въздух с дъх на варено месо се раздвижва и се завихря — пристига онзи, чийто глас досега чувахме. Отначало забелязваме черен въртоп, после алено петно — широка вратовръзка — и най-сетне очертанията на невъзможно издължено бяло лице, почти изцяло запълнено от едно-единствено око, черно като на акула. Това е истинският Муншун, създанието, което извън Блак Хаус и омагьосаните й околности може да живее само в съзнанието на Бърни. Скоро ще се появи изцяло, грубо ще събуди стареца (ще прибегне дори до мъчения, ако се наложи) и ще го накара да се хваща за работа, докато все още може да свърши нещо. Защото Муншун не може сам да изведе Тай от килията в Блак Хаус.