— Непременно да му зложиж жабгада. Този на взяга дзена дрябва да бъде с жабгада.
Бърнсайд кима отривисто. Още понамирисва на „Май Син“.
— Шапката, да, у мен е.
— Внимавай, Бърни. Ди зи здар и ранен. Момжето е младо и отджаяно. И бързоного. Ако го оставиш да се изблъзне…
Бърни се усмихва въпреки болката. Хлапе да му се изплъзне на него! Било то и специално! Ама че хрумване!
— Не се тревожи. Просто… говори с него… с Абала-дун… кажи му, че още не съм за изхвърляне. Ако ме излекува, няма да съжалява. А ако ме подмлади, ще му доведа още хиляда хлапета. Хиляда Разрушители.
Муншун все повече избледнява. Превърнал се е в мътно сияние, млечносивкава пара насред дневната на Бърни, скрита във вътрешността на къщата, която той изостави едва когато в залеза на живота си осъзна, че наистина се нуждае от грижи.
— Ти му доведи дози, Бърн-Бърн. Доведи му дози и дой ще ти зе одблади.
Видението изчезва. Бърни става и се навежда зад канапето. При движението болка прорязва корема му и той изкрещява, но не се отказва. Протяга ръка в тъмнината и измъква износена черна кожена торба. Сграбчва я за връзките и напуска стаята накуцвайки и притискайки кървящия си, подут корем.
А какво става с Тайлър Маршал, за когото само споменавахме през по-голямата част от многобройните страници дотук? Тежко ли е ранен? Много ли е уплашен? Успял ли е да запази разсъдъка си?
Що се отнася до физическото му състояние, имаше мозъчно сътресение, но вече е по-добре. Иначе Рибаря си позволи само да го опипа по рамото и по задничето (зловещо докосване, което напомни на Тайлър за вещицата от „Хензел и Гретел“). А психически… много ли ще се изненадате, като узнаете че докато Муншун изтезава Бърни, момченцето на Фред и Джуди е щастливо?
Наистина. Щастливо е. И защо не? Намира се на Милър Парк. Тази година „Милуоки Бруърс“ опровергаха всички капацитети и черногледци, които им предричаха, че още на четвърти юли, в самото начало на сезона, ще се намерят на дъното на класацията. Е, още е рано да се каже, но четвърти юли мина и замина, а „Бруърс“ завършиха наравно с отбора на Синсинати и се завърнаха на Милър Парк да се състезават за първото място. Още са в играта най-вече благодарение на бейзболната бухалка на Ричи Сексън, който се прехвърли в отбора, напускайки „Кливланд Индианс“ и „наистина праска яко“ според цветистата терминология на Джордж Ратбън.
Играят за титлата, а Тай е на стадиона! ВЕЛИКО! Не стига, че се намира на Милър Парк, ами има място на първия ред. А до него — дебел, потен, зачервен, с бутилка „Кингсланд“ в ръка (още една е скътал под седалката за всеки случай), седи Божественият Джордж и се дере, напъвайки грамадните си като кожени мехове бели дробове. Джеръми Бърниц от „Бруърс“ вече е на първа база, стадионът кипи от напрежение и макар да няма никакво съмнение, че шортстопът на „Синсинати“ изпраска много яка топка, ясно е също така (поне според Джордж Ратбън), че Бърниц стигна базата! Той се изправя в здрача, плешивото му теме проблесва под нежното бледолилаво небе, по вдигнатата му ръка се стича пенеста струйка бира, сините му очи искрят (личи си, че вижда много нещо с тези очи, едва ли не всичко), а Тай тръпне в очакване, всички тръпнат в очакване, и ето, най-сетне еква онзи мощен рев — истинско въплъщение на лятото в Кули Кънтри — който означава, че всичко е наред, край на ужаса, упадъкът се отлага:
— АЛО, РЕФЕР, Я СЕ СЪВЗЕМИ, БЕ! СЪВЗЕМИ СЕ МАМКА МУ! И СЛЕПЕЦ ЩЕ ВИДИ, ЧЕ ТОЙ СТИГНА БАЗАТА!
Като чуват този вик, зрителите пощуряват, развълнувани не по-малко от четиринайсетте души зад плаката с надпис „МИЛЪР ПАРК ПРИВЕТСТВА С ДОБРЕ ДОШЛИ ДЖОРДЖ РАТБЪН И ПОБЕДИТЕЛИТЕ В ГОЛЯМОТО ДЖАБАЛА НА «БРУЪРС».“
Тай подскача, смее се и размахва бейзболната си шапка с надпис „Бруърс“. Радостта му е двойно по-голяма, тъй като мислеше, че е забравил да участва в тазгодишната томбола. Сигурно баща му (или майка му) са изпратили заявка за участие вместо него… и той взе, че спечели! Не успя да се класира за голямата награда — да бъде батбой на любимия си отбор по време на финалните серии в Синсинати — но спечели (освен билет за превъзходно място, какъвто получиха всички победители) нещо, което според него е сто пъти по-хубаво. Разбира се, Ричи Сексън въобще не може да се мери с Марк Макгуайър — никой не разпердушинва топките като Големия Мак — но този сезон, откакто с в отбора на „Бруърс“, Сексън играе божествено, съвършено божествено, а Тайлър Маршал спечели…
Някой го дърпа за крака.
Тай се опитва да се измъкне, не иска да се отърси от съня (чудесно убежище от ужаса, който го е сполетял), но ръката е неумолима. Дърпа го. Дърпа ли, дърпа. — Зъбуди зе — ръмжи нечий глас. Сънят е на косъм да отлети. Но преди да се е изпарил съвсем, Джордж заговаря на Тай. Гласът му е тих, в пълен разрез с обичайните нахакани крясъци на спортния коментатор: