Онова върху натрошените тухли, което Тай преди малко разпозна, е количка за голф. Същият модел като на Тайгър Удс.
— Баща ми продава такива — споделя. — В „Голтсис“, където работи.
— А ти откъде мислиш, се е взела, задник такъв? Качвай се.
Сядай на кормилото.
Тай го зяпа изумено. Сините му очи, може би под въздействието на шапката, са кръвясали и издават доста сериозно обърване.
— Ама аз съм малък да карам. — О, не се притеснявай. Това мъниче и мъниче може да го управлява. На кормилото!
Тай изпълнява нареждането. В действителност е управлявал подобна количка на паркинга на „Голтсис“, но с баща си, който седеше до него и го наблюдаваше внимателно. Сега на същото място се настанява отвратителният старец, пъшка и притиска надупчения си корем.
Но с другата ръка продължава да стиска електрошоковата палка, а стоманеният накрайник остава неизменно насочен към малкия пленник.
Ключът е на таблото. Тай го завърта. Акумулаторът под седалката прещраква. Индикаторът на таблото с надпис „ЗА РЕЖДАНЕ“ се осветява в зелено. Остава само да натисне педала на газта. И да върти волана, разбира се.
— Дотук добре — отбелязва старецът. Снема дясната си ръка от корема си и посочва напред с окървавения пръст От вътрешния двор започва пътека, посипана с посивял чакъл — едно време, преди дърветата и храстите да подивеят, сигурно е била алея, извеждаща от Черния дом. — Карай сега, но бавно А си ускорил, а съм те парнал. Опиташ ли се да преобърнеш количката, ще ти счупя китката. После ще караш с една ръка.
Тай натиска педала. Количката потегля рязко. Старецът полита, ругае и заканително размахва палката.
— Ако си махна шапката, ще ми е по-лесно — обяснява Тай — Моля ти се, сигурен съм, че ако ми позволиш да я сваля…
— Не! Ще стоиш с шапката! Карай!
Тай внимателно натиска педала. Количката плавно прекосява дворчето, натрошените късчета тухли хрущят под новите й гуми. Като слизат на чакълестата алея, количката леко друсва. Месестите листа на дърветата — влажни и някак потни — бръсват Тай по ръцете. Той потръпва. Количката рязко завива. Бърни ръгва с палката хлапака и се озъбва:
— Следващия път ще те изпържа! Обещавам ти!
Недалеч пред тях на буренясалата пътека изпълзява гърчеща се змия и Тай изписква тихо. Никак не обича змии — не пожела да докосне дори безвредния мъничък смок, който госпожа Локър беше донесла в часа по биология — а това чудо е с размерите на питон, има рубиненочервени очи и заострени зъби, които пречат устата му да се затвори.
— Давай! Карай! — Палката се размахва под носа му. Шапката тихо жужи в ушите му. Зад ушите му.
Алеята завива наляво. Някакво дърво, окичено с нещо като пипала, се навежда към тях. Връхчетата докосват раменете на момчето и настръхналите косъмчета на врата му.
Наждо мумдже…
Въпреки шапката думите отекват в съзнанието му. Съвсем слабо и много отдалеч, но все пак ги различава. Нааажждо мумджеее… дааа… нааажждо… Бърни се ухилва:
— Чуваш ли ги? Харесват те. И аз те харесвам. Разбираш ли, тук всички сме приятели. — Усмивката му помръква и се превръща в болезнена гримаса. Бърни отново се превива надве, хваща се за корема и се задъхва: — Проклет, загубен, дърт слепец! Ненадейно дърветата изчезват. Количката се озовава сред мрачно поле, прорязано от пукнатини. Храстите оредяват, накрая отстъпват място на ронлив каменист сипей: под начумереното сиво небе се издигат хълмове. Няколко гигантски птици описват лениви кръгове. Накуцвайки, дрипаво, прегърбено създание се спуска в тясно деФиле и изчезва, преди Тай да го разгледа… не че изгаря от желание. Глухият тътен и тракането на машините се усилват, земята се тресе. Разнася се дрънчене на допотопни трансмисии, писък на зъбчати колела. Тай усеща как воланът на количката вибрира в ръцете му. Нататък пътеката се разширява в отъпкан път. Отсреща се издига стена от кръгли бели камъни.
— Онова, което чуваш, е енергийната централа на Пурпурния крал — обяснява Бърни. Говори с гордост, но момчето интуитивно усеща, че похитителят му се страхува. — Голямата комбинация. Милион деца са умрели, теглейки ремъците, които задвижват машините, и доколкото ми е известно, още три пъти по толкова тепърва ще умрат. Но на теб, Тайлър, ти е отредена друга съдба. Ти може и да имаш бъдеще. Най-напред обаче аз ще си взема своето. Да, да.
Протяга окървавената си ръка и гали задничето на Тайлър.
— Добрият посредник има право на десет процента. Това го знае дори стара кримка като мен.