Ръката се отдръпва. Слава Богу. Тай едва се сдържаше да не се разпищи, спираше го единствено споменът за това как седи на Милър Парк с добрия стар Джордж Ратбън. „Ако наистина се бях записал в голямото джабала на «Бруърс», това въобще нямаше да се случи.“
Но надали е точно така. Някои неща е писано да се случат, това е. Просто е писано.
Дано само онова, за което отвратителното старо чудовище копнее, не е сред тях.
— Завий наляво — ръмжи Бърни и се обляга по-удобно. — Предстои ни да изминем около пет километра.
Вземайки завоя, Тайлър разбира, че тънките струйки, които се вият над земята, не са мъгла. А дим.
— Шеол — пояснява Бърни, сякаш чете мислите му. — А това е единственият път, който го прекосява — Конджър Роуд. Свърнеш ли встрани, край пътя дебнат какви ли не гадини, готови да те разкъсат на парчета, само за да те чуят как пищиш. Моят приятел ми каза къде да те заведа, но току-виж възникнала лееега промяна в плана. — Разкривеното от болка лице застива в сърдита маска, която според Тай придава на Рибаря извънредно глупав вид. — Той ме рани. Дърпаше ми червата. Не му вярвам. — И допълва напевно: — Карл Биърстоун не вярва на Муншун! Не, никога вече! Не, никога вече!
Тай не отвръща. Съсредоточава се върху това да задържи количката по средата на Конджър Роуд. Изкушава се и поглежда назад, но къщата, потънала в ефимерна джунгла от тропическа зеленина, вече не се вижда, скрита зад първия ерозирал хълм, който отминаха.
— Той ще си получи своето, но и аз ще си взема моето. Чуваш ли ме, момче? — Когато Тай не отвръща, Бърни размахва заплашително тейзъра. — Чуваш ли, задръстена маймуно?
— А-ха — отвръща Тай. — Да, естествено. — „Абе що не вземеш да пукнеш? Господи, ако Те има, защо не протегнеш пръст към това прогнило сърце и не спреш туптенето му?“
Когато Бърни се обажда отново, тонът му е закачлив:
— Погледна стената отсреща, но май не я разгледа както трябва. Я й хвърли пак едно оченце.
Тайлър плъзва поглед над прегърбения старец. Отначало не разбира… но изведнъж проумява. Бялата стена оттатък Конджър Роуд, която се губи в безкрайната далечина, въобще не е изградена от камъни… а от човешки черепи.
Какво е това място? Господи, как му се иска да бъде при мама! Как му се иска да си отиде у дома!
Ридаейки и с притъпен разсъдък от бръмченето под шапката, която изглежда платнена, но не е, Тай насочва количката за голф все по-дълбоко във вътрешността на изпепелените земи. На Шеол.
В този миг му се струва, че избавлението никога няма да дойде.
Глава 27
КОГАТО ДЖАК и Дейл влизат на хлад в бар „Санд“, където работи климатична инсталация, всички маси са незаети, Клюна и Доктора седят на бара и се наливат с безалкохолни напитки — от това по-сигурен знак за свършека на света, здраве му кажи, смята Джак. Сгушен в сенките в дъното на помещението (още една крачка назад и ще озове в кухнята), се спотайва Вонящото сирене. Днес от двамата мотоциклетисти се излъчват странни вибрации — лоши вибрации — и той не иска да се забърква. Първо на първо, никога не е виждал Клюна без Мишока, Съни и Кайзера Бил. Второ… Господи, та това са калифорнийският детектив и проклетият началник на полицията.
Джубоксът е изключен, но телевизорът работи и Джак изобщо не се изненадва, че в днешната рубрика „Филмово матине“ излъчват Филм с участието на майка му и Уди Строуд. Мъчи се да си спомни заглавието и след миг то изплува в съзнанието му „Експрес «Екзекуция»“.
— Не бива да участваш, Беа — казва Уди. В този Филм Лили играе Беатрис Лодж, наследница на богат бостънски род, която заминава на Запад и се присъединява към една банда, преследвана от закона, напук на баща си, суров пуритан. — Това май ще е последният поход на бандата.
— Добре — отвръща Лили. Гласът й е леден, изражението — каменно. Самият Филм е пълен боклук, но както винаги Лили Кавано блестящо пресъздава образа на героинята. Джак неволно се усмихва.
— Какво ти става? — накриво го поглежда Дейл. — Защо се смееш? Целият свят се е побъркал, а ти се хилиш!
В същия миг на екрана Уди Строуд казва: — Какво значи това „добре“? Целият свят се е побъркал, по Дяволите. Джак Сойер прошепва:
— Ще изпозастреляме колкото можем. Ще им дадем да се Разберат! Във Филма Лили отправя същата реплика на Уди. Двамата тъкмо се готвят за наказателна акция — ще хвърчат глави… наред…
Дейл зяпва изумено.
— Знам повечето й реплики — едва ли не се оправдава Джак. — Тя ми е майка, нали разбираш? Без да даде възможност на събеседника си да отговори (в случай, че изобщо му хрумне подходящ отговор), застава на бара при Клюна и Доктора. Рекламният часовник на светло пиво „Кингсланд“, окачен до телевизора, показва единайсет и четирийсет. Ще започнат точно по пладне — това е задължителното условие при подобни ситуации.