Доколко да се довери на тези хора? Може би не бива да споделя с тях всички подробности. Но те трябва да повярвят, а за тази цел трябва да прибегне до думата на Мишока. Дълбоко в себе си знае, че трябва да я използва много пестеливо — в това отношение д’ямба е като огнестрелно оръжие, стреля, докато свършат патроните — и макар да му е адски неприятно да я изрича тук, толкова далеч от Блак Хаус, ще го направи. Защото те трябва да повярват. В противен случай смелата акция за спасяването на Тайлър Маршал ще завърши безславно — четиримата ще коленичат пред Черния дом с разкървавени носове и кръвясали очи, ще повръщат и ще плюят зъби в отровния въздух. Джак може да им обясни, че отровата идва най-вече от собствените им мозъци, но приказките са вятър работа. Приятелите му трябва да повярват.
При това е едва единайсет и петдесет и три.
— Лестър — казва.
Напълно забравен, барманът се спотайва до летящата врата към кухнята. Не подслушва — намира се твърде далеч — но не смее да помръдне, за да не привлича вниманието. Ала явно не е успял.
— Имаш ли мед?
— М-мед ли?
— Пчелен мед, Лестър. Далавераджиите правят пари, а медът се прави от пчели.
В очите на Лестър припламва нещо като разбиране.
— Аааа, мед… Разбира се, че имам. Използвам го за коктейла „Бегълци от Кентъки“. И за…
— Дай го тук! — прекъсва го Джак. Дейл нервно пристъпва от крак на крак:
— Ако наистина нямаме време, както предполагаш…
— Важно е. — Проследявайки с поглед как Лестър Мун слага на бара малка пластмасова туба с мед, Джак се улавя, че мисли за Хенри. Как ли щеше да се забавлява с „миничудото“, което приятелят му възнамерява да извърши! Но, разбира се, с него нямаше да се налага да хаби безценната сила на магическата дума. Защото безусловно щеше да повярва, както вярваше, че може да шофира от Тремпло до Френч Ландинг — какво ти до Френч Ландинг, направо до Луната — стига някой да му предостави подобна възможност, както и ключа от колата си.
— Ей сега ще ти го подам — смело заявява Лестър. — Не ме е страх.
— Ти само го сложи в другия край на плота. Това е напълно достатъчно.
Барманът се подчинява. Пластмасовата туба има формата на мече. То седи на бара, озарявано от лъчите на слънцето, до пладне остават само шест минути. На телевизионния екран тъкмо започва епизодът с престрелката. Джак въобще не поглежда към телевизора. Мислено се откъсва от всичко и съсредоточава съзнанието си като светла точка, фокусирана в увеличително стъкло. Отначало го оставя празно, после го изпълва с една-единствена дума:
(Д’ЯМБА)
На секундата долавя тихо жужене, което постепенно се усилва до монотонно бучене. Клюна, Доктора и Дейл се оглеждат. Не забелязват нищо, но изведнъж отворената врата на заведението, през която допреди миг проникваше светлината на обедното слънце, се затулва, сякаш в бара нахлува малък дъждоносен облак…
Вонящото сирене изпищява, размахва ръце и полита назад:
— Оси! Мамка му, оси! Пазете се!
Но това не са оси. Доктора и Лестър Мун може и да не правят разлика между видовете насекоми, но Клюна и Дейл Гилбъртсън са израснали в провинцията. Разпознават пчелите от пръв поглед. Джак не откъсва поглед от рояка. По челото му е избила пот. Съсредоточава цялата си воля върху онова, което иска от пчелите.
Те се скупчват около тубата с меда толкова плътно, че почти я закриват. Жуженето им се усилва, а пластмасовото мече започва да се издига, клатушкайки се наляво-надясно като тържествено се насочва към бандата на Сойер, стъпило върху летящо килимче от пчели.
Джак протяга ръка и разтваря длан. Прозрачната туба се плъзва върху нея. Той я стисва. Скачването е осъществено.
Пчелите закръжават около главата му, жуженето им почти заглушава думите на Лили, която крещи:
— Оставете дългия мръсник на мен! Копелето изнасили Стела!
После роякът насекоми излита през отворената врата и изчезва.
Рекламният часовник показва единайсет и петдесет и седем.
— Пресвета Дево — шепне Клюна. Очите му така са се изблещили, че всеки миг ще изхвръкнат от орбитите.
— Не сме и подозирали що за човек живее сред нас — с треперещ глас отбелязва Дейл.
Нещо тупва зад бара. Лестър Мун по прякор Вонящото сирене за пръв път в живота си припада.
— Сега вече тръгваме — обявява Джак. — Клюна и Доктора, вие водите. Ние с Дейл ще ви следваме с колата. Като стигнете до табелата „ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, не завивайте по алеята. Само оставете мотоциклетите. Ще изминем остатъка от пътя с патрулката, но най-напред ще си мазнем под носа от това. — Показва пластмасовата туба с формата на Мечо Пух, която е изцапана от пръстите на Лестър. — Не е зле да си сложим дори в ноздрите. Ще ни лепне, но е за предпочитане, отколкото да дерем лисици.