Дейл явно се досеща за какво става въпрос, защото одобрително се усмихва:
— Аха, нещо като камфорова мас при оглед на местопрестъпление, където е извършено убийство.
Предположението му изобщо не отговаря на истината, но Джак кима. Важното е да повярват.
— Ще подейства ли? — недоверчиво пита Доктора.
— Да. Прилошаването няма да ни се размине, но няма да е толкова тежко. Като влезем, ще се озовем… ъ-ъ, на едно друго място. После, каквото сабя покаже.
— Мислех, че малкият е в къщата — отбелязва Клюна.
— Струва ми се, че са го преместили. А къщата… тя е като дупка, проядена от червей. Води към… — „Друг свят“ е първото, което му идва наум, но някак си няма усещането, че онова, което ги очаква там, наистина е свят като Териториите. — Друго място.
На екрана Лили тъкмо е простреляна от пет-шест куршума. В този Филм героинята й умира — от което като малък Джак много се ядосваше — но поне не се предава и стреля докрай. Най-малкото вижда сметката на доста гадняри, включително на върлинестия, който е изнасилил приятелката й. Джак се надява да бъде храбър докрай като нея. Но повече от всичко се надява да върне Тайлър Маршал на майка му и баща му. Стрелките на часовника до телевизионния екран застават точно на дванайсет. — Хайде, момчета — подканя ги той. — Да яхваме конете.
Клюна и Доктора яхват мотоциклетите. Джак и Дейл тръгват към патрулната кола, но изведнъж спират, защото в паркинга на бар „Санд“ връхлетява Форд „Експлорър“, който поднася по чакъла и се носи насреща им, вдигайки след себе си облак прах.
— Господи! — мърмори Дейл. Детската бейзболца шапка, нелепо килната на главата на водача, подсказва на Джак, че това е Фред Маршал. Но ако си въобразява, че ще участва в спасителната мисия, не е познал.
— Слава Богу, че ви хванах! — крещи Фред и буквално се изсипва от седалката. — Слава Богу!
— Кого чакаме още? — прошепва Дейл. — Уендъл Грийн или Том Круз? Джордж У. Буш под ръка с проклетата мис Вселена ли?!
Джак почти не го чува. Вниманието му е привлечено от действията на Фред, който се мъчи да измъкне от купето някакъв продълговат пакет. Може да е пушка, ала нещо му подсказва, че не е. Ненадейно изпитва усещането, че е като пластмасовата туба с мед, понесена от рояк пчели — не инициатор, а обект на действието. Запътва се към Фред.
— Ей, брато, да потегляме! — подвиква Клюна. Моторът му се събужда с рев. — Хайде…
В следващия миг изкрещява. Изкрещява и Доктора, който стреснато подскача и едва не се прекатурва от ревящия си мотоциклет. Джак има чувството, че мълния пронизва главата му; олюлявайки се, пристъпва към Фред, който пък ломоти несвързано. За миг двамата сякаш танцуват с дългия опакован предмет или се боричкат за него.
Само Дейл Гилбъртсън, който не е бил в Териториите, не се е доближавал до Блак Хаус и не е баща на Тай Маршал, остава незасегнат. Но дори и той чувства как в съзнанието му се надига нещо като писък. Светът потреперва. Изведнъж като че ли се изпълва с повече цветове, с повече измерения.
— Какво беше това? — изкрещява полицейският началник. — Хубаво или лошо? По дяволите, какво става тук?
Отначало никой не му отговаря. Всички са прекалено замаяни.
Докато рояк пчели, понесли пластмасова туба с мед, прелитат по цялата дължина на един бар в друг свят, Бърни заповядва на Тай Маршал да се обърне към стената.
Намират се в отвратителна барачка. Дрънченето на машините отеква съвсем наблизо. Чуват се писъци, хлипане, дрезгави крясъци и характерното плющене на бичове. Вече са много близо до Голямата комбинация. Тай дори я видя — безкраен лабиринт от метал над димяща яма, извисяващ се чак до облаците и отдалечен на близо километър в източна посока. Прилича на небостъргач в представите на безумец — странна грамада от шахти, въжета, трансмисии и платформи в стила на Руб Голдбърг96, управлявани от залитащи дечица, които задвижват трансмисиите и дърпат грамадните лостове. От металната конструкция на талази се носи вонящ червеникав пушек.
Докато пътуваха с количката за голф — Тай зад волана, Бърни на съседната седалка, извит на една страна с насочена електрошокова палка — на два пъти ги задмина цял взвод зловещи зелени човечета с грозновати лица и с люспеста кожа като на влечуги. Носеха туники от недоощавена кожа, от която на места още стърчеше козина. Повечето бяха въоръжени с копия, неколцина имаха камшици.
96
Руб Голдбърг (1883–1970), американски карикатурист, скулптор и писател, носител на наградата „Пулицър“, който се отнасял скептично към постиженията на техниката и сглобявал с примитивни човешки, животински и растителни елементи абсурдно сложни машини за извършване на съвсем прости действия. — Б.пр.