Тай нямаше избор освен да се подчини. А сега…
— Прави каквото ти казвам! Обърни се с лице към скапаната стена! Вдигни си ръцете и ги мушни в халките!
Тай няма представа какво означава думата „евфемизъм“, но знае, че да се наричат металните обръчи „халки“ е пълна дивотия. Железата, прикрепени към задната стена на баракаката са чиста проба окови. Паниката припърхва в съзнанието му като рояк дребни птички, които заплашват да затулят всичките му мисли. С нечовешко усилие той се мъчи да не й се поддаде. Ако й позволи да го надвие, ако се разпищи и закрещи, свършено е с него. Или старецът ще го накълца, или приятелят на стареца ще го заведе на някакво ужасно място, наречено „Дин-та“. И в двата случая никога повече няма да види майка си и баща си. Нито пък Френч Ландинг. Но ако успее да запази самообладание… и да изчака удобен момент…
Ах, толкова е трудно. Всъщност чудатата шапка малко му помага в това отношение — притъпява сетивата и пречи на паниката да се развихри — но въпреки това му е трудно. Защото не е първото дете, което старецът мъкне тук, както не беше и първият малчуган, който броеше дългите, протяжни часове на нощта в онази килия в къщата. В левия ъгъл на бараката е поставена почерняла, мазна скара за барбекю, монтирана под комин, облицован с ламарина. С помощта на маркуч скарата е свързана към няколко газови бутилки с надпис „ЛА РИВИЕР ПРОПАН“. Отстрани са окачени кухненски ръкохватки, лъжици, щипци, готварски четки и вилици за месо. Както и ножици, чукчета за месо и най-малко четири различни ножа с наточени като бръснач остриета. Единият е дълъг почти колкото церемониален меч.
До него е окачена мръсна престилка, на която пише „РАЗРЕШЕНО Е ДА ЦЕЛУНЕТЕ ГОТВАЧА“.
Във въздуха се носи миризма, която напомня на Тай за миналогодишния излет по случай Деня на труда98, на който го заведоха майка му и баща му. Мероприятието се наричаше „Мауи Уауи“, защото гостите уж трябваше да се чувстват като в Хавай. Насред Ла Фолет Парк, недалеч от речния бряг, беше монтирана грамадна скара, около която се суетяха жени с поли от трева и мъже в крещящи ризи с щамповани птици и палми. Над огън, накладен в яма в земята, се печаха няколко прасета на шиш и миришеше като тук, в бараката. Само че тази миризма е застояла… едновремешна… и…
„И не точно на свинско — казва си момчето. — Това е…“
— Цял ден ли ще те чакам, нещастнико?
Електрошоковата палка изпуква, от накрайника проблесват искри. Сякаш пчела забива жилото си в шията на Тай и го парализира. Пикочният му мехур не издържа, той подмокря гащите, но дори не забелязва. Някъде (в една далечна галактика) една трепереща, но все още ужасяващо силна ръка го тласва към стената и оковите, запоени в стоманени плочи на височина около метър и половина.
— Каквото повикало, такова се обадило! — възкликва Бърни и надава уморен, истеричен кикот. — Знаех си, че рано или късно ще трябва да те парна още веднъж! Хитрец си ти, а? Малък wisenheimer99! Пъхай си скапаните ръце в халките и престани да се лигавиш!
Тай е вдигнал ръце да се предпази от удара в стената на бараката. Дървените греди са на една педя от лицето му та има възможност хубавичко да разгледа пластовете засъхнала кръв, напомняща на обков, с които са покрити. От нея се излъчва застоял металически дъх. Земята тук е някак пореста. Подобна на желе. Гнусна. Което може и да е илюзия, ала усещането е съвсем реално. Това е земя, в която са заровени трупове. Вероятно старецът не винаги приготвя тук ужасяващите си блюда — едва ли може да си позволи подобен лукс — но мястото със сигурност му допада. Както сам каза, има особено значение за него.
„Ако се оставя да заключи и двете ми ръце в тия пранги — размишлява Тай, — свършено е с мен. Ще си отреже парченце. А започне ли веднъж да ме кълца, няма гаранция, че ще може да спре — било заради Мънчинг, било заради другиго. Затова бъди готов.“
Последното изречение не прилича на собствените му мисли. В съзнанието му сякаш отеква гласът на майка му. Или на някой като нея. Тай се взема в ръце. Пърхащите птички на паниката изведнъж отлитат и мислите му се избистрят, доколкото шапката позволява. Знае какво трябва да направи. Или поне да се опита.
Електрошоковата палка се промушва между краката му, из виквайки спомена за острозъбата змия, която се гърчеше по обраслата с треволяци алея.
— На секундата си пъхни ръцете в халките, иначе ще ти опържа топките като стриди. — Думата прозвучава като „здриди“.