— Добре — пискливо хленчи Тайлър. Надява се, че създава впечатление на хлапе, изплашено до смърт. Бог му е свидетел, че ролята не го затруднява особено. — Добре, добре, само не ми причинявай болка, ето, слагам ги, виждаш ли? Виждаш ли?
Пъхва китките си в халките, които са прекалено широки.
— По-високо! — настоява в ухото му ръмжащият глас, но за щастие електрошоковата палка вече не е насочена към тестисите му. — Протегни ги колкото се може по-високо!
Тай се подчинява на заповедния тон. В призрачния полумрак на бараката дланите му приличат на морски звезди. Не вижда какво става зад него, но чува познато дрънчене, издаващо, че Бърни рови в торбата. Изведнъж се досеща какво търси Рибаря. Шапката може и да му позамъглява съзнанието, но това вече е твърде очебийно. Старият канибал предвидливо е взел белезници. Използвал ги е много, много пъти. Ще ги щракне на китките на затворника и малчуганът ще си стои тук — или ще виси, ако припадне — докато старото чудовище го разфасова.
— Слушай какво — започва Бърни. Говори запъхтяно, но и доста разпалено. Перспективата да похапне му е подействала ободряващо. — Насочил съм палката право в теб. С другата ръка ще нахлузя белезници на лявата ти китка. Ако мръднеш… само да трепнеш, малкия… ще те парна. Ясно ли е?
Тай кима на окървавената стена.
— Няма да помръдна — бърбори. — Честна дума, няма.
— Първо едната ръка, после другата. Винаги правя така. — Гласът на Рибаря издава отвратително самодоволство. Притиска стоманеното дуло между плешките на хлапето толкова силно, че му причинява болка. Задъхвайки се от болка, се навежда над лявото му рамо. Тай усеща миризма на пот, кръв и старост. Всичко е досущ като в „Хензел и Гретел“, само дето няма пещ, в която да тикне мъчителя си.
„Знаеш какво трябва да направиш — с ледено спокойствие го съветва Джуди. — Може и да не ти се отвори възможност. Като не става — значи не става. Но ако извадиш късмет…“
Бърни нахлузва металната гривна на лявата му китка. Противното му пръхтене отеква право в ухото на малкия. Протяга ръка… палката се отмества… но не достатъчно. Докато Рибаря се занимава с белсзницата, Тай не помръдва. Лявата му ръка вече е прикована към дървената стена. Гривната, която Бърни възнамерява да надене на другата му китка, се полюшва на металната верига, свързваща двете части на приспособлението.
Продължавайки да пуфти мъчително, старецът го заобикаля и застава отдясно. Протяга ръка пред лицето му и се мъчи да улови поклащащата се метална гривна. Палката отново се забива в гърба на пленника. Ако старецът докопа гривната, на Тай му е спукана работата. Онзи почти успява, но изведнъж металната халка му се изплъзва и вместо да я почака сама да се върне на принципа на махалото, Бърни още повече се привежда. Мършавата му страна се притиска към рамото на момчето.
Тъкмо когато се навежда да улови поклащащата се гривна, Тай усеща как натискът на стоманеното дуло отслабва, след което съвсем изчезва.
„Сега! — изкрещява в съзнанието му Джуди. Може и да е Софи. Или двете викат в един глас. — Сега е моментът Тай, сега е моментът, втори шанс няма да имаш!“
Той рязко дръпва дясната си ръка и я освобождава от халката. Безсмислено е да се опита да отблъсне Бърни — старото чудовище е поне с трийсет килограма по-тежко от него — затова не се и опитва. Вместо това се извърта наляво, при което нечовешка болка пронизва рамото и китката му, прикована към халката.
— Какво… — започва Бърни, но в този миг опипващата десница на хлапака намира онова, което търси: провисналите топки на стареца. Стиска ги с все сила. Тестисите на чудовището се смачкват един в друг, единият се спуква и течността изтича. Бърни, който изобщо не е очаквал нападението, изкрещява от болка. Опитва се да се отдръпне, но Тай се е впил в него като харпия. Пръстите му — толкова мънички и напълно неспособни (ще рече човек) на сериозна самоотбрана — са се превърнали в орлови нокти. Сега е моментът да използва палката… но смаяният Бърни неволно я е изпуснал. Оръжието лежи на утъпкания пръстен под на бараката, просмукан с човешка кръв. — Пусни ме! БОЛИ! Бо…
Не успява да довърши, защото Тай дръпва гъбестата, спадаща торбичка, скрита във вехтия памучен панталон; дръпва я с цялата сила, която му дава паниката, и нещо се раздира. Думите на Бърни секват, от гърлото му се изтръгва хриплив, агонизиращ вой. Никога не е предполагал, че такава болка съществува… най-малкото не е очаквал, че ще я изпита, въпреки че я причиняваше на жертвите си.
Но и това наказание не е достатъчно. Гласът на Джуди твър, че не е, а може би Тай го знае. Вярно, причини на стареца болка — направи му нещо, което Ъби Уекслър несъмнено би нарекъл „пробиване на изолацията“ — но това не е достатъчно. Пуска го и се обръща наляво, завъртайки се около прикованата си ръка. Старецът стои пред него и се олюлява. През отворената врата зад него се вижда количката за голф, която се откроява на фона на мрачното небе, прихлупено от облаци и дим от огньове. В изцъклените очи на старото чудовище напират сълзи. Изумено се блещи срещу малчугана, който успя да му причини такова неописуемо страдание.