— Един досадник — отвръща Джак, светкавично изважда ругъра, стиска с две ръце ръкохватката. Стреля още преди да се прицели, реакцията му заварва неподготвен грамадния черен гарван, кацнал на най-долния клон на близкия дъб. Птицата стреснато изкрещява „ООООК!“ и и се разхвърча на парчета. Към светлосиньото лятно небе изригва фонтан от кръв. Перата се посипват по земята като мрачни среднощни сенки. Мъртвата птица тупва на банкета в началото на просеката между дърветата. Черното стъклено око слисано се взира в Джак Сойер.
— С колко изстрела го свали, с пет или шест? — с искрено страхопочитание пита Клюна. — Беше толкова бърз, че не успях да ги преброя.
— Изпразних целия пълнител — уточнява Джак и си казва: „Наученото никога не се забравя. Май още не съм загубил уменията си.“
— Ега ти, какъв огромен гарван! — подмята Доктора.
— Не е обикновен гарван. Това е Горг. — Джак пристъпва към мъртвата черна птица. — Как си, братле? Как се чувстваш? — Изхрачва се върху гарвана: — На ти, задето подмамващ деца.
После най-ненадейно го изритва и го запраща в храсталака. Мъртвата птица описва дъга, крилете я загръщат като покров.
— А това е, задето издевателства над майката на Ърма.
Тримата се взират в него едновременно с почуда и благоговение, граничещи със страх. Омръзнало му е от подобни погледи, но явно ще трябва да се примири. Така го зяпаше навремето неговият стар приятел Ричард Слоут, като разбра, че онова, което нарича „измишльотини от типа «Сийбрук Айланд»“, не се ограничава до Сийбрук Айланд.
— Хайде — подканва спътниците си. — Качвайте се на колата. Време е да сложим край на тази гадна история. — Мислено добавя, че при това трябва да действат пъргаво, преди един едноок тип, подвизаващ се под името Муншун, да се втурне да търси Тай, което ще се случи всеки момент. „Окото на Краля — казва си. — Окото на Абала. Ето за кого е говорела Джуди — за този Муншун, каквото и да представлява той.“
— Хич не ми се иска да си оставяме моторите на магистралата, мой човек — мърмори Клюна. — Може да мине някой и да ги…
— Никой няма да ги види — успокоява го Джак. — Откакто сме спрели, минаха поне три-четири коли, но никой не ни погледна. Знаеш защо.
— Защото вече пристъпваме отвъд, нали? — обажда се Доктора. — Тук сме в покрайнините. На границата.
— Опопанакс — изтърсва Джак. Думата сама изскача от устата му.
— Какво?!
Той грабва бухалката на Ричи Сексън и се настанява на предната седалка на патрулката:
— Това означава „да тръгваме“. Крайно време е да приключим този епизод.
И така бандата на Сойер предприема последния си набег — полицейската кола потегля по отровната горска просека, която води към Блак Хаус. Яркото обедно слънце бързо помръква, сред дърветата надвисват мрачни сенки като в ноемврийска вечер. Сред гъсто преплетените клони от двете страни на пътеката се увиват, пълзят и прехвърчат мрачни силуети. Но Джак предполага, че те нямат голямо значение, защото са призраци.
— Ще презаредиш ли револвера? — пита Клюна от задната седалка.
— Тц — отвръща Джак и поглежда оръжието равнодушно. — То май си свърши работата.
— За какво да се подготвим? — с изтънял гласец пита Дейл.
— За какво ли не — кисело се усмихва Сойер. Пред тях се издига къща, която няма определена форма, а се завихря и трепти. Понякога изглежда не по-голяма от скромна лятна виличка; след миг се извисява като назъбен монолит, който скрива цялото небе; още секунда и пред погледа ти се открива ниска, асиметрична конструкция, простираща се под зелените корони на дърветата по протежение на десетки километри. Издава нисък, монотонен звук, все едно се чуват гласове.
— Бъдете готови за абсолютно всичко.
Глава 28
НО ОТНАЧАЛО нищо не се случва.
Четиримата слизат от патрулката и застават пред нея, сякаш позират за групова снимка, която след това ще бъде окачена на стената в нечий кабинет. Стоят с лице към верандата на Блак Хаус, където би трябвало да се намира фотографът, само че тя е празна, като изключим втора табела с надпис „ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, облегната на колоната, подпираща перилото. Върху нея с черен маркер или пастел е нарисуван човешки череп. Дали е дело на Бърни? Или на безстрашен тинейджър, стигнал до къщата, за да докаже, че е мъж? Когато беше на седемнайсет, Дейл също бе склонен към безразсъдства, включително да рисува по стените с цветен спрей, все пак изобщо не му се вярва изображението да е дело на хлапак. Въздухът е тежък и смълчан като пред буря. Вони ужасно, но пчелният мед като че ли Филтрира миризмата. В гората проехтява странен звук, какъвто Дейл никога не е чувал. Груу-уууу.