— Какво е това? — обръща се към Джак.
— Не зная.
— Аз съм чувал вой на мъжки алигатори — намесва се Доктора. — Издават подобни звуци, като им се приска да се чифтосват.
— Това да не ти е Евърглейдс100 — сопва се Дейл. Онзи се усмихва ехидно:
— Ама не е и Уисконсин, Тото. Не си ли забелязал?
Забелязал е, разбира се. Например Черният дом няма установена форма — от време на време изглежда грамаден, сякащ представлява множество къщи, наложени една върху друга по неведом начин. Под един-единствен чудноват покрив е натикан цял град, който може би по своята площ е колкото Лондон. В гората също има нещо необичайно: наоколо растат стари дъбове и борове, брезички, напомнящи на призраци, и червен клен — все местни дървесни видове — но тук-там май стърчат сгърчени като коренища израстъци, подобни на мутирали индийски смокини. Движат ли се наистина? Дейл се надява, че му се е привидяло. Но е почти сигурен, че шепнат. Думите им проникват през бученето в главата му и хич не са окуражителни.
Штубия… штизям… штемразя…
— Къде е кучето? — пита Клюна, който стиска ръкохватката на револвера си. — Ела тука, кученце! Донесъл съм ти нещо вкусно! Ела да си го вземеш!
Вместо отговор в гората отново проехтява гърленият рев, но вече много по-близо: „ГРУУ-УУУУ!“ Дърветата продължават да шепнат. Дейл вдига глава — къщата пред очите му се разтяга като хармоника в побелялото, смразено небе и от това видение му се завива свят, сякаш мазна вълна залива съзнанието му. Като в просъница усеща, че Джак го хваща за лакътя, за да му помогне да запази равновесие. От помощта му има известна полза, но недостатъчна — шефът на полицията бързо му обръща гръб и повръща.
— А така — насърчава го Джак. — Изкарай го. Освободи се. А ти, Док? Клюн?
„Гърмящата двойка“ отвръщат, че са добре. Което за момента е вярно, но Клюна не знае докога ще се крепи. В стомаха му като че ли нещо кипи. „Какво пък — мисли си, — най-много да върна усвоените хранителни продукти върху килима на Бърнсайд. Който според Джак е мъртъв, следователно надали ще възрази.“
Сойер повежда групата по стълбите към верандата и спира да подритне украсената с череп ръждясала табела с надпис „ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, запращайки я сред плевелите, които алчно я сграбчват като ненаситна ръка. Дейл си спомня как преди малко приятелят му се изплю върху гарвана. Сойер му се струва доста променен, някак подмладен и по-силен.
— Да, но ние ще преминем — отсича Джак. — Ще преминем, и още как.
Отначало обаче изглежда сякаш няма да успеят. Блак Хаус не само е заключена, а между касата и вратата въобще няма процеп. Като се приближават, виждат, че вратата е като нарисувана — tromp l’oeil101.
В гората еква писък. Дейл се стряска. Писъкът се извисява до непоносими висини, преминава в налудничав кикот и внезапно замлъкна.
— Местните са много неспокойни — отбелязва Доктора.
— Да опитаме ли през прозореца? — предлага Клюна.
— Не. Ще влезем през парадния вход — отвръща Джак и вдига бухалката на Ричи Сексън.
Но изведнъж я отпуска и озадачено се ослушва. Откъм алеята долита монотонно жужене, което бързо се усилва. Дневната светлина, която и без друго е помръкнала в този странен сенчест валог, съвсем угасва.
— Сега пък какво става? — недоумява Клюна и се обръща към патрулната кола, паркирана пред къщата, като се подготвя да стреля с револвера. — Какво за… — Млъква насред изречението. Отпуска ръка и зяпва от изумление.
— Боже мили! — ахва Доктора.
— Ти ли го направи, Джак? — прошепва Дейл.
Дневната светлина е помръкнала, защото полянката пред Черния дом се е сдобила с балдахин от пчели. По алеята прииждат още — кафеникавозлатиста опашка на комета. Жужат приспивно, някак доброжелателно, и напълно заглушават бученето на къщата. Пресипналият зов на съществото в гората замлъква, а трепкащите силуети между дърветата изчезват.
Съзнанието на Джак ненадейно се изпълва с мисли и спомени за майка му: Лили танцува, Лили крачи зад една от камерите преди началото на ключов епизод и стиска цигара между зъбите си, Лили седи до прозореца на всекидневната и гледа навън, слушайки изпълнението на Патси Клайн.
Разбира се, в друг един свят тя бе кралица, а кралица без свита не може.
Той се взира в грамадния облак от насекоми — събрали са се милиони, ако не и милиарди, сигурно в кошерите в целия Среден запад не е останала и една пчела — и се усмихва. От движението очите му трепват, насъбралите се сълзи рукват по страните му. „Здрасти — мислено поздравява пчелите. — Здравейте, момчета.“