Но как?
Тай поглежда сгърчения труп на стареца, проснат на окървавения под — главата му лежи почти на прага. Мисълта за Муншун се опитва да го завладее — тъкмо в този миг приятелят на Бърни бърза по Стейшън Хаус Роуд (или се вози в собствената си количка за голф) с намерението да го грабне и да го предаде на Абала. Тайлър пропъжда видението, защото само отново ще се паникьоса, а не може да си го позволи. Няма никакво време.
— Не мога да стигна до него — разсъждава гласно. — Ако ключовете са в джоба му, свършено е с мен. Точка по въпроса, край, това е, вдигни си ци…
Погледът му попада върху нещо, захвърлено на пода. Торбата, която носеше старецът. Онази, от която извади шапката. И белезниците.
„Щом белезниците бяха вътре, може пък и ключето да е там.“
Тай протяга левия си крак колкото се може повече. Напразно, торбата е далеч. От нея го делят поне десет сантиметра. Десет сантиметра, а Муншун наближава, наближава.
Тай почти го надушва.
Доктора продължава да пищи, смътно съзнавайки, че останалите му крещят да престане, всичко е наред, няма от какво да се страхува, ако продължава, гърлото му ще прокърви. Но това няма значение. Важното е, че когато Холивуд отвори входната врата на Блак Хаус, на прага застана икономката на къщата, която посреща официалните гости.
Това е Дейзи Темпърли — момичето с кафявите очи. Облечена е с красива розова рокля. Бледа е като платно, кожата на дясното й слепоочие е разкъсана, а отдолу се вижда кървавочервен череп.
— Заповядай, Докторе — кани го тя. — Ела да си поговорим как ме уби. И да попееш. Да ми попееш. — Усмихва се. Устните й се разтягат в ужасяваща гримаса и разкриват два реда вампирски зъби. — Да ми пееш до безкрай.
Олюлявайки се, Доктора се отдръпва и се обръща да побегне, но Джак го сграбчва и го разтърсва. Амбърсън е здравеняк, без дрехи тежи сто и трийсет кила, а с пълното бойно снаряжение наближава сто и четирийсет, но Джак го разтърсва толкова силно, че главата му се полюшва и дългата му коса се разпилява.
— Това са илюзорни образи — обяснява Сойер. — Представления, предназначени да пропъждат неканени гости като нас. Не знам какво си видял, приятелю, но тук няма нищо.
Док надниква предпазливо зад рамото му. Зърва смаляващ се розов вихър — напомня на появата на дяволското куче, само че в обратна последователност — който бързо изчезва. Вдига поглед към Джак. По опаленото му от слънцето лице бавно се стичат сълзи.
— Не исках да я убия — прошепва. — Обичах я. Но онази нощ бях уморен. Смъртно уморен. Познато ли ти е това усещане, Холивуд?
— Да. И ако се измъкнем живи, възнамерявам да спя най-малко една седмица. Но засега… — Отмества поглед към Клюна, сетне към Дейл. — Ще видим какво ли още не. Къщата ще използва срещу вас най-страшните ви спомени: грешките, които сте допуснали, хората, които сте наранили. Но като цяло съм обнадежден. Струва ми се, че със смъртта на Бърни голяма част от отровата на това място се е изпарила. Само трябва да намерим пътя за отвъд.
— Джак. — Дейл е застанал на прага, точно където преди малко стоеше въображаемата Дейзи, и изумено се взира в нещо.
— Какво?
— Намирането на пътя за отвъд май… няма да е толкова лесно.
Другите се скупчват около него. Виждат грамадно кръгло фоайе — толкова е обширно, че извиква в съзнанието на Джак мимолетен спомен за базиликата „Свети Петър“. Подът е застлан с огромен отртанозелен килим, извезан със сцени, изобразяващи изтезания и скверност. Оттук извеждат хиляди врати. Джак забелязва и четири кръстосващи се стълбища. Примигва… те стават шест. Примигва отново и вече са дузина, измамни за окото като рисунка на Ешър. Долавя приглушеното, налудничаво бучене, което всъщност е гласът на Блак Хаус. Но различава и друг звук: смях.
„Заповядайте — кани ги Черният дом. — Заповядайте да бродите из тези стаи вечно.“
Джак примигва и този път насреща му се изпречват хиляда стълбища — някои се движат, издуват се, свиват се. Вратите водят към галерии с картини, галерии със скулптури, към вихрени водовъртежи, към празнота.
— Какво ще правим сега? — мрачно пита Дейл. — По дяволите, какво ще правим сега?
Тай никога не е виждал приятеля на Бърни, но както си виси окован в бараката, открива, че лесно може да си го представи. В този свят Муншун е действително създание… макар и не човешко същество. Пред очите на малчугана изниква същество с черен костюм и червена вратовръзка, което бърза по Стейшън Хаус Роуд. Грамадното му бяло лице е запълнено от алена уста и едно мътно око. Във въображението на Тай пратеникът на Абала и негов главен заместник прилича на уродлив Хъмпти-Дъмпти. Вместо копчета на жилетката на костюма му са пришити кости.