— Не може да е дракон — заявява Амбърсън с прекалено спокойствие, като че провежда научно наблюдение. — Тези същества се излюпват или от яйца, или от зъба на друг дракон.
Крачат по дълъг коридор, чиито стени постепенно преминават в заоблени сводове, и най-сетне се озовават в тунел, който се спуска стръмно надолу като мазна пързалка, а от невидими тонколони се лее налудничаво барабанно соло. Прилича наизпълнение на Коузи Коул102 или на Джийн Крупа. Изведнъж стените изчезват, улеят увисва над бездънна бездна.
— Направлявайте се и с ръцете, и с краката! — крещи Клюна. — Иначе ще изхвърчите!
Улеят най-сетне ги запраща в помещение, което Дейл кръщава „Мръсната стая“. Подът е осеян с купчинки пръст, вонящи на леш, а ръждясалият ламаринен таван е окичен с безброй електрически крушки. Цели полкове зеленикаво-бели паячета се стрелкат насам-натам като ята риби. Докато се доберат до отсрещния край, четиримата мъже изплезват език от умора, обувките и дрехите им се изцапват с кал. Насреща им се изпречват три врати. Пчелата, която ги води, жужи и описва лупинги пред средната врата.
— О, не мога да вляза, без да се обзаложа какво ни чака там — подхвърля Дейл.
Джак му отговаря, че от него безсъмнено ще излезе страхотен комик, и отваря вратата, която им посочи пчелата. Озовават се в грамадно перално помещение, на което Клюна мигом лепва наименованието „Алеята на чистотата“. Скупчени един до друг, четиримата следват пчелата по влажния коридор, край чиито стени са наредени перални с бълбукаща пяна и трещящи сушилни. Мирише на печен хляб. Пералните, чиито люкове приличат на злобни очи, са подредени една над друга на височина петнайсет и повече метра. Най-отгоре неспокойните въздушни течения тласкат ята гълъби сред океана от прашен въздух. Четиримата смелчаци постоянно се натъкват на купчинки кости или други доказателства, че тук са идвали (или са били доведени насила) човешки същества. В един коридор намират тротинетка, обвита в паяжини. По-нататък се въргалят чифт момичешки летни кънки, покрити с дебел слой прах. В просторна читалня върху една махагонова маса с човешки кости е изписана думата „СМЯХ“. В пищно обзаведен (макар и занемарен) салон Дейл и Доктора забелязват стенно пано — изглежда, е изработено от човешки лица, които са били одрани, балсамирани и опънати върху квадратни дървени плоскости. В празните очни кухини са изрисувани огромни учудени очи. Поне едно от тях е познато на Дейл — лицето на Милтън Уондърли учител, който преди три-четири години изчезна и повече не се видя. Всички предположиха, че по-малкият брат на Дон Уондърли просто е напуснал града. „Е — отбелязва мислено Дейл — явно наистина го е напуснал.“ Насред каменното гърло на коридор с дълги редици килии от двете страни пчелата се стрелва зад една решетка и кръжи над парцалив дюшек на земята. Никой не проговаря. Едва ли е нужно. Тай е бил тук, и то съвсем скоро. Буквално надушват присъствието му… страха му. Клюна се обръща към Джак. Сините му очи се присвиват яростно над буйната червеникавокестенява брада:
— Дъртото копеле го е изгорило с нещо. Или го е ударило с ток.
Джак кима. И той усеща характерната миризма, но дали чрез обонянието си или в съзнанието си — нито знае, нито се интересува.
— Отсега нататък няма да има тази възможност — отвръща. Пчелата-майка се стрелва между тях и нетърпеливо кръжи в коридора. Наляво, откъдето дойдоха, коридорът е почернял от пчели. Четиримата мъже тръгват надясно, скоро пчелата ги извежда до поредното безкрайно стълбище. На едно място ги обгръща облак дребни пръски като ситен дъждец — може би в невъобразимите подземия на Блак Хаус се е спукала тръба. Пет-шест поредни стъпала са мокри и всички виждат отпечатаните върху тях стъпки. Твърде са неясни, няма да свършат работа на криминалистите (едновременно си помислят Джак и Дейл), но им вдъхват надежда: едните стъпки са големи, а другите — малки, при това и двата чифта отпечатъци са относително пресни. Това вече е нещо, за Бога! Закрачват по-бързо, а пчелите се стелят зад тях като жужащ облак, като старозаветна напаст.
102
Коузи Коул (1990–1981) има дълга и успешна кариера като барабанист с най-великите музиканти на джаза; през 1953 г. заедно с Джийн Крупа основава професионална школа по барабани в Ню Йорк; през петдесетте години сформира своя група — „Коузи Коул Комбо“, с която записва „Топси“. едно от най-известните инструментални парчета от ерата на рокендрола. — Б.пр.