Усмивката на Малшун съвсем помръква, когато той осъзнава, че мъжът с тоягата е същото онова момче. Пак е дошъл да ги дразни, но ако смята, че ще си тръгне оттук с трофея на трофеите, въобще не е познал. В крайна сметка това е най-обикновена сопа, не самият Талисман — у човека може и да е останала някаква сила, която с времето почти напълно се е изчерпала.
„Пък и моят живот няма да струва и пукната пара, ако му позволя да ми отнеме момчето — размишлява той. — Трябва да…“
Единственото му око е привлечено от градоносния облак, надвиснал зад мъжете от Тер. От облака долита монотонно, лениво жужене. Пчели? Пчели с жила? Пчели с жила между него и Стейшън Хаус Роуд?
Е, някак ще се справи. Като му дойде времето. Първо трябва да се занимае с тези досадници.
— Добър ви ден, господа — подхваща с най-любезен тон. От мнимия му немски акцент няма и помен — сега говори като мним английски аристократ в комедийно представление, поставено в Уест Енд през петдесетте години. — Безкрайно съм поласкан, че пристигнали сте тъй отдалеч да ни навестите, и то в този ужасен ден. Тук, опасявам се, повечето дни са ужасни, пък и грохотът на Крайния свят е само за заблуда на емоционалното вживяване103, така да се каже, и… Моля за вашето извинение, но нямам възможност да остана. Налага се да доставя стока, която бързо се разваля.
Той грабва Тай и го разтърсва. Очите на малкия са отворени и той, изглежда, е в съзнание, но ръцете и краката му са увиснали безжизнено като на парцалена кукла.
— Пусни го на земята! — заповядва онзи със сопата и господарят Малшун с нарастващ ужас осъзнава, че може да си има неприятности. Сериозни неприятности. Въпреки това усмивката му става още по-широка, разкривайки вампирски зъби — заострени и леко наклонени навътре. Ако между тях попадне живо същество и се опита да се освободи от капана, ще се саморазкъса.
— Муншун? Муншун ли? Нямаме тук такъв. Нито пък господин Мънди. Всички си заминаха — сбогом, сполай ти. Колкото до молбата ви да пусна малкия на земята — не мога, драги младежо, наистина не мога. Поел съм ангажимент, нали разбирате? Вижте какво, уважаеми, трябва да се радвате на късмета си. Край на терора! Ура! Рибаря е мъртъв — всъщност туй момченце му видя сметката, съвършено, възхитително момченце. — Отново разтърсва Тай, като през цялото време внимава главата му да не клюмне. Не иска шапката да падне, о, не, в никакъв случай!
Пчелите го тревожат.
Кой ги е изпратил?
— Майката на момчето е в лудница — заявява мъжът с тоягата. Светлината, излъчваща се от нея, е още по-ярка, забелязва господарят Малшун. Вече примира от страх, който поражда гняв. Възможно ли е да му отнемат малкия? — Тя е в лудница и си иска момчето.
„Ако е така, ще получат труп“ — казва си той и се усмихва още по-широко, за да прикрие страха си. (Дейл Гилбъртсън е споходен от кошмарно видение: едноок Уилям Ф. Бъкли младши104, чието лице е дълго метър и половина.) Повдига отпуснатото детско телце към устата си и чатка с острите си като игли зъби на сантиметри от беззащитното му вратле. Сетне учтиво съветва:
— Ами заръчайте на съпруга й да й направи друго дете, драги — сигурен съм, че няма да го затрудни. Жените в Тер-та забременяват, както си ходят по улицата.
Този път отговаря единият от брадатите:
— Тя има слабост към това дете.
— Но и аз имам, уважаеми. И аз имам. — За да подчертае изявлението си, той наистина захапва вратлето на Тай, от раната бликва кръв като от порязано при бръснене. Зад тях Голямата комбинация работи с пълна пара, но писъци вече не се чуват. Сякаш децата, които задвижват машинарията, са осъзнали, че нещо се променя или ще се промени, че светът се намира в равновесие.
103
Терминът е въведен от Джон Ръскин в „Съвременните художници“, том 3, 1856, във връзка с придаването на одушевени, дори човешки свойства на неживата природа. — „Речник на съвременните литературни термини“ под редакцията на Роджър Фаулър, превод Татяна Стойчева, изд. „Наука и изкуство“, 1993 г. — Б.пр.
104
Уилям Ф. Бъкли младши — американски журналист, политик и политолог, консерватор, автор на собствена рубрика в над 300 вестника. — Б.пр.