Мъжът със светещата тояга пристъпва напред. Господарят Малшун неволно се свива и отскача назад. Знае, че допуска грешка, като показва слабост и страх, но е безсилен. Този човек от Тер-та не е обикновен — той е като едновремешните стрелци.
— Ако направиш още една крачка, мило момче, ще му прегриза гърлото. Много ще ми е неприятно, действително безкрайно ще съжалявам, но бъди сигурен, че ще го направя.
— И две секунди по-късно ще бъдеш мъртъв — отвръща мъжът с тоягата. Сякаш въобще не се страхува — нито за Тай, нито за себе си. — Това ли искаш?
Всъщност ако трябва да избира между това да умре и да се върне с празни ръце при Пурпурния крал, Малшун би предпочел смъртта. Но може въобще да не се стигне дотам. Парализиращата дума подейства върху момчето, значи ще подейства поне на трима от тези — на обикновените трима. Натръшка ли ги безчувствени на пътя, лесно ще се справи с четвъртия. Как му беше името? Сойер, разбира се. Колкото до пчелите несъмнено знае достатъчно думи да се защити от тях, за да се добере до железницата. Е, дори да го понажилят, какво толкова?
— Това ли искаш? — настоява Сойер. Господарят Малшун се усмихва.
— Пнунг! — крясва в отговор и Дейл, Клюна и Доктора ре вкаменяват.
Усмивката на дълголикото чудовище прераства в злорада гримаса:
— Какво смяташ да правиш сега, драги ми нахалнико? Какво ще правиш без приятели, които да те подкрепят…
Арманд „Клюна“ Сейнт Пиер пристъпва напред. Първата крачка му коства огромно усилие, но после вече е лесно. На свой ред се усмихва хладно и зъбите му проблесват сред гъстата брада.
— Ти си виновен за смъртта на дъщеря ми — заявява. — Може и да не си го извършил лично, но си насъскал Бърнсайд. Нали? Аз съм й баща, изрод такъв. Да не мислиш, че ще ме спреш с някаква си дума?!
Препъвайки се, Доктора застава до приятеля си.
— Прецака ми града! — изръмжава Дейл Гилбъртсън и застава до съмишлениците си.
Господар Малшун ги зяпа невярващо. Злата реч не ги спря. Не подейства на никого от тях. Препречват му пътя! Осмеляват се да се изпречат на предначертания му път!
— Ще го убия — ръмжи на Джак. — Ще го убия. Какво ще кажеш, слънчице? Е, избирай.
Най-сетне картите са разкрити. Уви, вече не можем да наблюдаваме от птичи поглед, тъй като враната, на чийто гръб неведнъж пътувахме на автостоп (Горг дори не заподозря какво се случва, уверяваме ви), е мъртва, но въпреки че наблюдаваме от известно разстояние, виждаме, че сцената е като типичен кадър от десетки хиляди Филми, в дузина от които участва Лили Кавано.
Джак насочва удебелената част на бухалката към главата на господаря Малшун:
— Пусни го! Давам ти последен шанс, приятелю.
Дълголикото чудовище вдига момчето още по-високо:
— Хайде, стреляй! Знам какво причинява това чудо! Но ще улучиш и него! Ще улучиш момчето, тъпа…
От бухалката на Ричи Сексън изригва искрящо бяла мълния, тънка като графит на молив. Врязва се в единственото око на Малшун и то се стопява в кухината. Създанието надава писък (и през ум не му е минавало, че Джак ще отговори на предизвикателството — нито един жител на Тер-та, каквато и преходна сила да притежава, не би се осмелил да го стори), полита напред и дори в предсмъртния си час понечва да захапе жертвата си.
Ала не успява, тъй като е застигнато от втора мълния, изригнала от венчалната халка от ковано сребро на Клюна, която го поразява право в устата. Аленият плюш на устните му избухва в пламъци… но залитайки, той отново пристъпва напред, очертавайки се на фона на скелетоподобния небостъргач, и се опитва да прегризе гърлото на необикновения син на Джуди Маршал.
С един скок Дейл се озовава до него, сграбчва момчето през кръста и през раменете, дръпва го силно и полита встрани. На лицето му — огледало на вродената му почтеност — е изписана мрачна решителност.
— Довърши го, Джак! — крещи. — Довърши го тоя кучи син!
Сойер пристъпва до ослепеното, виещо, овъглено създание, което се върти като пумпал, напосоки протяга дългите си бели ръце, а от жилетката му се вие гъст дим. Опира бухалката на дясното си рамо и хваща дръжката почти накрая. Няма да удуши врага си — като му е паднала бухалка, от която изригват бели пламъци, ще бъде глупаво да не се възползва от нея.
— Давай, миличка — промърморва и нанася удар, с който би се гордял самият Ричи Сексън. Или Големия Мак. С приглушено и някак „месесто“ тупване бухалката улучва слепоочието на огромната глава. Тя хлътва като гнила любеница, отвътре избликва пурпурен фонтан. След миг главата експлодира, разпръсквайки парченца плът и капки кръв.