Джак отново посочва Голямата комбинация:
— Всичко, което се случи, е заради теб, Тай. Ти си Разрушител. — После поема дълбоко дъх и прошепва в розовото ушенце на детето: — Разруши я!
Малчуганът се обръща и го поглежда в очите:
— Да я разруша ли?
Сойер кимва, а малкият отново се обръща към страховитата Метална конструкция.
— Добре — казва, но не на Джак, а сякаш на себе си. Примигва, стъпва здраво на земята и вкопчва длани пред себе си. Между веждите му се вкопава тънка бръчка, ъгълчетата на устните му се извиват в лека усмивка. — Добре — повтаря шепнешком. Отначало не се случва нищо.
След секунда обаче от търбуха на грамадната конструкция се надига грохот. Горната й част затрептява като мираж. Надзирателите недоумяват какво да правят, въздухът се раздира от стоновете на скърцащ и пукащ метал. Видимо объркани, децата-роби надигат глави и се оглеждат. Механичният писък се усилва, после се разслоява на стотици звуци, които са изтезание за слуха. Трансмисии се завъртат на заден ход. Зъбчати колела заяждат и блокират сред облаци дим, други ускоряват ход и зъбците им се изпотрошават. Металната кула вибрира и се люлее. Дълбоко в земята се взривяват парни котли, изригват гейзери от пламък и пара, които прегарят ремъците, задвижвани в продължение на хиляди години от милиарди хлапета с разкървавени крачета.
Сякаш гигантска метална кана протича на сто места едновременно. Децата скачат от най-ниските нива и като нескончаеми колони от мравки се спускат по външната част на конструкцията.
Преди зеленокожите надзиратели с бичовете да се организират и да се опитат да задържат робите, пчелите се скупчват около гигантската леярна. Когато зеленокожите понечват да погнат децата, милионите насекоми се спускат върху им като яростен прилив от жужащи крила и остри жила. Част от силата на Тайлър се е преляла в тях и ужилването им е смъртоносно. Някои душегубци падат от неподвижните трансмисии и люлеещите се колони. Други обезумяват — размахвайки камшици, се нахвърлят върху колегите си и на свой ред получават камшични удари, докато полетят в почернелия въздух.
Бандата на Сойер не изчаква края на клането. Кралицата на пчелите се отделя от гъмжащия хаос, описва няколко кръга над нашите приятели, които смаяно я наблюдават, и ги повежда право към Черния дом.
В свят след свят, скрепени един с друг във вечността чрез многобройни измерения — злото се съсухря и се разпръсва: деспоти се задавят с костица от пиле, тирани умират от куршумите на наемни убийци и отровните сладкиши, поднесени от продажните им любовници; забулени с качулки инквизитори падат мъртви на окървавени каменни подове. Делото на Тай се разпростира в необозримия наниз от вселени и отмъщава на злото. В три свята през нашия, в голям град на име Лондинориум някой си Търнър Тофам, уважаван депутат в продължение на две десетилетия и садистичен педоФил в продължение на три, ненадейно избухва в пламъци, както си крачи сред тълпата по огромен булевард на име „Пик-а-Дери“. Два свята по-надолу оксиженист с приятна външност на име Фреди Гарвър — малко по-неопитен последовател на Тофам — насочва горелката към лявата си ръка, изпепелявайки плътта чак до костта. Нагоре, нагоре, в далечния си затвор, извисяващ се над облаците, Пурпурният крал е пронизан от силна болка в корема и с болезнена гримаса се строполява на един стол. Знае, че в страховитото му господарство е настъпила коренна промяна.
Кралицата на пчелите предвожда бандата на Сойер, начело на която е Тайлър Маршал, възседнал раменете на Джак като момче-крал, а погледът му блести без капка страх. Следват ги стотици; стотици деца, избягали от рушащата се грамада на Голямата комбинация, които тичат по Конджър Роуд и се пръсват из пустите полета наоколо. Някои са от нашия свят, но мнозина не са. Придвижват се през мрачните, пусти равнини като огромни парцаливи армии от парцаланковци и напредват към вратите за собствените си вселени. Батальони накуцващи деца вървят, залитайки, все едно са колони пияни мравки.
Дрехите на онези, които следват бандата на Сойер, са не по-малко окъсани. Половината са почти или съвсем голи. Лицата им са ни познати от картонените опаковки за прясно мляко, от листовките „ИЗДИРВА СЕ“ и уеб-сайтовете за изгубени деца, от сънищата на съкрушените майки и безутешните бащи. Някои се смеят, други плачат, трети се усмихват през сълзи. По-силните подкрепят по-слабите. Не знаят къде отиват, но пет пари не дават. Достатъчно е, че вървят нанякъде. Знаят едно — че вече не са роби. Огромната машина, която изсмукваше силата, радостта и надеждата им, остана зад гърба им, коприненият балдахин от пчели ги пази и вече са свободни.