Точно в четири часа и шестнайсет минути бандата на Сойер излиза от Блак Хаус. Тайлър се е прехвърлил на яките рамене на Клюна. Дружината слиза по стъпалата и застава пред патрулката на Дейл Гилбъртсън (покривът е посипан с мъртви пчели, както и улеят под чистачките).
— Погледни къщата, Холивуд — промърморва Доктора.
Джак се обръща. Вече е най-обикновена къща — триетажна постройка, която навремето може да е била внушителна но с течение на времето е започнала да се руши. Като капак от горе до долу е измазана с черна боя, включително прозорците. Изглежда тъжна и ексцентрична, но в никакъв случай зловеща Непостоянните, мержелеещи се очертания са придобили плътност — лишена от мрачния блясък на Абала, постройката е най-обикновен запустял дом на доста налудничав и извънредно опасен старец. Старец, който се нарежда до чудовища в човешки облик като Дамър, Хаарман и Албърт Фиш. Похотливото, необуздано зло, изпълвало някога този дом, е разбито на пух и прах заличено е завинаги, а останалото е най-тривиално — като старец, осъден на смърт, който си ломоти в килията. Джак трябва да направи нещо с това проклето място… нещо, което обеща на умиращия Мишок.
— Докторе — обажда Клюна, — погледни.
По алеята, която извежда на магистрала № 35, се тътри голямо куче — голямо, но не и чудовищно. Прилича на кръстоска между боксер и датски дог. Половината му глава и част от задната му лапа липсват.
— Сатанинското куче. Доктора зяпва:
— Не може да бъде! Същото ли е?
— Същото — потвърждава Сейнт Пиер. Изважда револвера с намерението да отърве животното от страданията му, но преди да стреля, то се строполява на една страна, изхъхря, потреперва и се вцепенява. Клюна се обръща към Джак и Дейл: — След като адската машина е изключена, изглежда доста по-невзрачно, не мислите ли?
— Искам да видя мама — прошепва Тай. — Моля ви, ще ме заведете ли при нея?
— Да — отвръща Джак. — Имаш ли нещо против да отскочим до вас да вземем и баща ти? Струва ми се, че и той ще иска да дойде.
Тайлър изнурено се усмихва:
— Да. Да тръгваме.
— Дадено.
Качват се на патрулката и Дейл прави обратен завой; тъкмо излиза на алеята, Тай се провиква:
— Погледнете! Приятели, погледнете! Идват!
Дейл удря спирачки, надзърта в огледалото за обратно виждане и прошепва:
— О, Джак! Пресвета Богородице! — Превключва в позиция за паркиране и слиза. Спътниците му също слизат и се обръщат към Черния дом. Постройката изглежда съвсем обикновена, но явно не е загубила напълно магическата си сила. Една врата — я в избата, я в някоя спалня или в мръсна и занемарена, но иначе най-обикновена кухня — е останала отворена. От едната страна се намира Кули Кънтри, а от другата — Конджър Роуд, димящата коруба на току-що спряната машина и Дин-та. На верандата на Блак Хаус прииждат пчели. Пчели и деца, водени от тях. Освободените излизат на групи, смеят се, плачат и се държат за ръце. В съзнанието на Джак Сойер пробягва мимолетно видение на Ноевия ковчег и животните, излизащи отвътре след потопа.
— Пресвета Дево Мария — отново прошепва Дейл. Дворът се изпълва със смеещи се, хлипащи и бърборещи дечица.
Джак застава до Клюна, който го удостоява с ослепителна усмивка.
— Като излязат всички деца, трябва да затворим вратата, Завинаги.
— Знам — мълви Сейнт Пиер.
— Случайно да ти е хрумнала гениална идея как да го сторим?
— Хм, да речем, че ако ми обещаеш, и то тържествено, да не задаваш неудобни въпроси и после да не обелиш нито дума по въпроса, може би до полунощ ще се сдобия с голямо количество ефикасен материал.
— Какъв? Динамит ли?
— Моля те. Пропуснах ли да спомена „ефикасен“?
— Да нямаш предвид…
Клюна се усмихва, очите му се превръщат в две тънички цепки.
— Радвам се, че си на моя страна — казва Джак. — Ще се видим на магистралата преди полунощ. Ще трябва да се промъкнем незабелязано, но не вярвам да срещнем затруднения.
— На излизане със сигурност няма да имаме никакви. Доктора тупва Дейл по рамото:
— Дано в този край има някоя и друга благотворителна организация, занимаваща се с деца, началство. Май ще ви потрябва помощта й.
— Пресвета… — Дейл извръща потресен поглед към Джак. — Какво ще правя?
Сойер се ухилва:
— Препоръчвам ти да се обърнеш към колегите от големия град… как им викаше Сара?
В погледа на Дейл проблесна известна надежда. Или може би наченки на триумф. Джон П. Рединг от ФБР и детективи Пери Браун и Джефри Блак от Уисконсинската щатска полиция. Как ли ще се шашнат, като се изправят пред детски кръстоносен поход в Западен Уисконсин! Документацията, свързана с подобно нечувано и невиждано събитие, ще бъде обемиста като романите на Дикенс! Ще им отвори работа за месеци, ако не и за години напред. Може да предизвика и нервни кризи. Със сигурност ще им създаде толкова много грижи, че въобще няма да имат време да се занимават с Дейл Гилбъртсън, полицейския началник на Френч Ландинг.