ЧЛЕНОВЕТЕ НА ГРАДСКАТА УПРАВА СА НА ДРУГО МНЕНИЕ. „ТОВА ЛЯТО БЕШЕ ИСТИНСКИ КОШМАР ЗА ЖИТЕЛИТЕ НА ФРЕНЧ ЛАНДИНГ — ТВЪРДИ ГРАДСКИЯТ КОВЧЕЖНИК БЕТ УОРЪН. — ПОЛИЦЕЙСКИЯТ НАЧАЛНИК ГИЛБЪРТСЪН ИСКА ДА УВЕРИ ГРАЖДАНИТЕ, ЧЕ КОШМАРЪТ Е СВЪРШИЛ. АКО МЕЖДУВРЕМЕННО УСПЕЕ ДА НИ ОСВЕТЛИ И ПО ВЪПРОСА ЗА ДЕЦАТА, ТОЛКОЗ ПО-ДОБРЕ.“
ИНТЕРЕСЪТ Е СЪСРЕДОТОЧЕН ГЛАВНО ВЪРХУ ДЖАК „ХОЛИВУД“ СОЙЕР, КОЙТО СЕ ЗАПОЗНАВА С ПОЛИЦЕЙСКИЯ НАЧАЛНИК ГИЛБЪРТСЪН И ФРЕНЧ ЛАНДИНГ ПО ВРЕМЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА СЛУЧАЯ С ТОРНБЪРГ КИНДЪРЛИНГ, ТАКА НАРЕЧЕНИЯ „УБИЕЦ НА ПРОСТИТУТКИ“. ГИЛБЪРТСЪН НАСТОЯВА СОЙЕР ДА СЕ ВКЛЮЧИ АКТИВНО В ИЗДИРВАНЕТО НА РИБАРЯ И „ХОЛИВУД“ ОЧЕВИДНО ИЗИГРАВА ВЪЗЛОВА РОЛЯ В ПОСЛЕДВАЛИТЕ СЪБИТИЯ.
НО КАКВИ СА БИЛИ ТЕ? СВЕТЪТ ОЧАКВА ОТГОВОР. ПЪРВИТЕ РАЗКРИТИЯ МОЖЕ БИ ЩЕ ДОЙДАТ УТРЕ В ЛА ФОЛЕТ ПАРК НА БРЕГА НА ВЕЛИКАТА МИСИСИПИ.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ…
Глава 29
— ГОТОВИ ЛИ СТЕ, момчета? — пита Дейл Гилбъртсън.
— Абе, братче, не знам — мърмори Доктора. Повтаря го не за пети, а поне за петдесет и пети път. Пребледнял е като платно, задъхва се и е на границата на припадъка. Четиримата се намират във фургон „Уинибаго“ — нещо като походна зелена стая106 — паркиран в периферията на Ла Фолет Парк. Наблизо се издига трибуната, на която ще застанат (ако, разбира се, Доктора се задържи на крака), за да дадат внимателно обмислените си и старателно репетирани изявления. На склона, който се спуска към великата река, са се насъбрали близо четиристотин репортери, снимачни екипи от шест американски телевизионни мрежи и Бог знае колко чуждестранни телевизии. Новинарите са в отвратително настроение, тъй като най-хубавите места пред трибуната са запазени за представителна извадка (определена на лотариен принцип) от жителите на Френч Ландинг — изискване, наложено по настояване на Дейл.
Идеята за пресконференция даде Джак Сойер.
— Док, я се стегни! — мърмори Клюна. Издокаран е със сив панталон и бяла риза с разкопчана яка и изглежда още по-едър — досущ мечок в смокинг. Дори е прокарал гребен през буйната си грива. — Ако пък наистина се опасяваш да не те сполети някое от трите „п“ — подмокряне, повръщане, припадък — стой си тук.
— Тц — печално отговаря Амбърсън. — Като съм се хванал с тая работа, ще я изкарам докрай. Ако ще е гарга, да е рошава.
Дейл, който е ослепителен в парадната си униформа, вдига поглед към Джак. Ако изобщо може да се прави сравнение, Сойер изглежда още по-ослепителен — носи елегантен сив костюм и тъмносиня копринена вратовръзка. От горното джобче на сакото му се подава кърпичка в същия цвят.
— Сигурен ли си, че постъпваме правилно?
Джак е напълно сигурен. Не се стреми да попречи на големите клечки от ФБР и от щатската полиция да оберат лаврите — целта му е да гарантира непоклатима позиция на стария си приятел. Може да го направи много лесно, като разкаже една простичка история, която останалите трима ще подкрепят. Както и Тай, разбира се.
Историята е следната: другият стар приятел на Джак — покойният Хенри Лейдън — разгадава самоличността на Рибаря благодарение на записа от телефон 911. Касетата получава от Дейл, своя племенник. Рибаря убива Хенри, но храбрият слепец успява да го рани смъртоносно и да съобщи името му на полицията. (Другата цел, която Джак преследва, радвайки се на пълно разбиране и подкрепа от страна на Дейл, е да се убеди, че Хенри ще получи достойно признание за заслугите си). След проверка в регистъра за недвижими имоти и плановете на Френч Ландинг се установява, че Чарлс Бърнсайд притежава къща край магистрала № 35 недалеч от града. Дейл упълномощава Джак и двама юначаги, които случайно се оказват на разположение (а именно господата Амбърсън и Сейнт Пиер), и четиримата отиват да проучат въпроса на място.
— Оттам насетне — неуморно повтаря Джак на своите приятели през дните, оставащи до пресконференцията — същественото е да запомните трите думички, които най-често водят до оправдателна присъда при съдебните дела. Кои са те?
— „Не си спомням“ — послушно рецитира Дейл.
— Точно така. Ако не си спомняте конкретна случка, няма начин ония тъпаци да ви хванат в лъжа. Във въздуха витаеше нещо…
— Не е лъжа — буботи Клюна и се мръщи.
106
Стая в театър или телевизия, обикновено със зелени стени, където изпълнителите се подготвят или изчакват да бъдат извикани на сцената (в телевизионното студиото). — Б.пр.