Выбрать главу

Нестихващи бурни ръкопляскания. Хората скандират и хвърлят шапки, които летният ветрец отнася встрани. Самото посрещане се превръща в чудо, в акт на утвърждаване, може би дори на приемане на децата, които според всеобщото мнение са били държани в някакво странно сексуално робство, свързано с Интернет. (Нима всички шантави работи не са свързани по един или друг начин с Интернет?) И, разбира се, ръкопляскат и надават радостни възгласи, защото кошмарът свърши. Торбалан е умрял в собствения си заден двор под най-тривиален — но вече несъществуващ — алуминиев простор и всички са спасени.

О, как отекват възгласите им в ушите на Джак Сойер в последните му мигове на планетата Земя! Стреснати от шума, птиците, накацали по бреговете на реката, с писък се стрелват в небесата да търсят по-тихи места. По реката плава параход, който отвръща — или може би приглася — на аплодисментите, като постоянно надува сирената си. Другите плавателни съдове подемат инициативата и дават своя принос към всеобщата какофония.

Без да се замисля, Джак хваща дланите на Доктора и на Дейл. Дейл поема дланта на Клюна и бандата на Сойер вдига стиснатите си ръце.

Естествено народът обезумява. Ако не се бе разиграла последвалата драма, тази фотография щеше да остане снимката на десетилетието, ако не и на века. С победоносно вдигнати ръце четиримата стоят на трибуната — живи символи на победата — а множеството надава одобрителни възгласи, камерите записват, фотоапаратите щракат и тъкмо в този миг жената на третия ред се раздвижва. Изглежда ни позната, но отначало не се досещаме коя е, тъй като няма пряко отношение към случая, чието развитие проследихме. Но тя винаги се е спотайвала в периферията на повествованието. Двестата места на първите редове бяха разпределени на лотариен принцип въз основа на избирателните списъци и късметлиите бяха лично известени от Деби Андерсън, Пам Стивънс и Дит Джесперсън. Тази жена беше № 199 в списъка на печелившите. Докато си проправя път между хората, неколцина се отдръпват погнусено, макар в радостната си еуфория да го правят несъзнателно — тази бледа жена със сплъстени руси кичури, полепнали по страните й, вони на пот, безсъние и водка. Пъха ръка в отворената си чантичка. И ние, които сме живели през втората половина на двайсетия век и благодарение на чудото на телевизията сме станали свидетели на десетина успешни и недотам успешни покушения, знаем точно какво ще извади отвътре. Искаме да изкрещим на четиримата мъже, изправени на трибуната, да се пазят, но можем само да гледаме.