Единствен чернокожият с тъмните очила забелязва какво се случва. Обръща се и понечва да хукне към трибуната, давайки си сметка, че жената може би го е изпреварила, че няма да успее да стигне навреме.
„Не — казва си Спийди Паркър, — не може всичко да свърши така.“
— Джак, залегни! — изкрещява, но ръкоплясканията и радостните възгласи заглушават гласа му. Тълпата сякаш нарочно препречва пътя му — накъдето и да тръгне той, все се изпречва насреща му. Уендъл Грийн, който продължава да подскача като човек, получил епилептичен пристъп, се оказва на пътя на атентаторката. Жената го изблъсква встрани със силата на умопобъркана. И защо не? Тя наистина е умопобъркана.
— Приятели… — Дейл буквално е долепил устни до микрофона и високоговорителите, накачени по околните дървета, писват от акустичната обратна връзка. Полицейският началник продължава да стиска дланите на Джак и Клюна. На лицето му е изписана озадачена усмивка. — Благодаря ви, наистина оценяваме вашата подкрепа, но ако може за малко да запазите тишина…
И в този миг Джак я вижда.
Оттогава мина много време, но веднага я познава. Няма начин да забрави жената, която един ден го издебна пред Лосанжелеския съд и го заплю в лицето. Заплю го и го обвини, че е накиснал мъжа й по фалшиво обвинение. „Отслабнала е с двайсет и пет килограма — казва си. — Ако не и повече.“ После забелязва ръката й, пъхната в чантичката, и още преди тя да я извади, разбира какво се случва.
Най-лошото е, че не може да направи абсолютно нищо. Доктора и Дейл здраво стискат дланите му. Той поема дълбоко дъх и изкрещява, както е обучен да постъпва в подобни ситуации: „Покушение!“, а Дейл Гилбъртсън кимва, сякаш потвърждава: „Да, страхотно забавление“. Сред ръкопляскащото, скандиращо множество Джак забелязва Спийди Паркър, но освен ако не е приготвил някое наистина могъщо вълшебство…
Не е. Спийди Паркър, известен в Териториите като Паркъс, просто се мъчи да си пробие път през хората, застанали на пътеката между столовете, когато жената изважда оръжието — малък револвер „Булдог“ трийсет и втори калибър, чиято ръкохватка е омотана с черен изолирбанд. Джак разполага точно с половин секунда, колкото да предположи, че може да гръмне в ръцете й.
— Покушение! — изкрещява отново; този път Док Амбърсън чува крясъка му, забелязва злорадо ухилената жена, застанала близо до трибуната, и стреснато възкликва:
— Мамка му!
— Уонда, не! — изкрещява Сойер. Доктора пуска ръката му (другата продължава да стърчи, приклещена в хватката на Дейл) и Джак я протяга като пътен полицай. Първият куршум пронизва дланта му и се забива под лявото му рамо.
Уонда говори нещо — наоколо е твърде шумно, но Джак знае какво му казва: „На ти сега, гаден лъжец — много поздрави от Торни.“
Изпразва останалите пет куршума в гърдите и гърлото му.
Бурните ръкопляскания и възторжените викове напълно заглушават глухото изпукване на револвера, но обективът на Уендъл Грийн е насочен право към трибуната и когато детективът полита назад, пръстът на нашия любим репортер машинално натиска бутона на фотоапарата. На лентата се запечатват осем кадъра. Третият ще се превърне в Снимката — онази, която ще прочуе колкото фотографията на морските пехотинци, побиващи американското знаме на Иуо Джима107, или онзи с Лий Харви Осуалд, превит надве на паркинга на Далаския полицейски участък. На снимката, заснета от Уендъл, Джак Сойер спойно е свел поглед към нападателката (размазано петно в долния край на кадъра). Изражението му може да се изтълкува като опрощение. Дневната светлина съвсем ясно прозира през дупката в протегнатата му длан. Около шията му, разкъсана от куршумите, са застинали капки кръв, червени като рубини. Аплодисментите и приветствията секват като прерязани с нож. За миг над недоумяващото множество надвисна страховита тишина. Джак Сойер, прострелян два пъти в дробовете и веднъж в сърцето, както и в ръката и гърлото, стои неподвижно, втренчен в продупчената си длан. Уонда Киндърлинг го наблюдава, злорадата й усмивка разкрива почернелите й зъби. (Спийди Паркър се взира в него с неподправен ужас, който дори тъмните му очила не скриват. Млад оператор изгубва съзнание и пада от телевизионен кран.
Сетне стоп-кадърът, който Уендъл неволно е запечатал, изведнъж се превърта и всичко се раздвижва едновременно.
Уонда Киндърлинг изкрещява: „Ще се видим в ада, Холивуд!“ — както впоследствие ще потвърдят неколцина свидетели — и опира до слепоочието си дулото на оръжието. Когато спусъкът прещраква, но изстрел не последва, изражението й на злорадо задоволство е заместено от по-обичайното за нея глуповато недоумение. Револверът е празен.
107
Историческа битка през Втората световна война (19.02–16.03.1945 г.) за японския остров Иво Джима, в която участват 60 000 американци, от които 20 000 са убити — най-големият брой жертви в историята на морската пехота на САЩ. — Б.пр.