Выбрать главу

В следващия миг едва не е смазана от тежестта на Доктора — по-късно ще установят, че има счупен врат, счупена раменна кост и четири строшени ребра — който се хвърля отгоре й. При скока неволно рита по главата Уендъл Грийн, но този път храбрият ловец на сензации се отървава само с разкървавено ухо. Е, крайно време беше късметът му да проработи и да сложи край на поредицата от несполуки.

На подиума Джак Сойер недоумяващо поглежда Дейл, опитва се да каже нещо, но не успява. Олюлява се, още миг се задържа на крака, сетне се просва на дъските.

За стотни от секундата озадаченото задоволство, изписано на лицето на Дейл, е изместено от шок и ужас. Сграбчва микрофона и крещи:

— ПРОСТРЕЛЯН Е! ТРЯБВА НИ ЛЕКАР! Гласът му прогърмява от високоговорителите. Нито един от присъстващите не пристъпва към трибуната. Мнозина се паникьосват и хукват да бягат. Паниката се разпространява като прериен пожар.

Клюна се отпуска на коляно и обръща по гръб Джак, който се взира в него и отново се опитва да каже нещо. От ъгълчетата на устата му се процежда кръв.

— Мамка му, Дейл, адски е зле! — надава вик Клюна, но след миг и той се просва до ранения. Кой би допуснал, че хърбавият чернокож старец, който със засилване скочи на естрадата, ще повали исполин-здравеняк като Клюна? Но както много добре знаем, това не е обикновен старец. Обвит е с тънък, но все пак видим плащ от бяла светлина. Сейнт Пиер се облещва от изумление.

Междувременно присъстващите се разбягват в четирите посоки на света. Паниката заразява дори някои дами и господа от пресата. Само Уендъл Грийн като истински герой не напуска бойното поле и продължава да фотографира, докато никонът отказва като револвера на У онда. Заснема как чернокожият се изправя с Джак Сойер на ръце; как Дейл Гилбъртсън се вкопчва в рамото на чернокожия; как непознатият старец с тъмни очила се обръща и казва нещо на Гилбъртсън. Когато впоследствие любопитства какво е казал старецът, началникът на ПУФЛ отвръща, че не си спомня — пък и поради врявата нищо не се чувало. Лъже, разбира се, но сме сигурни, че ако Джак бе чул отговора на приятеля си, щеше да се гордее с него. Колебаете ли се, казвайте, че не си спомняте.

На последния кадър от лентата на Уендъл е запечатано как Дейл и Клюна слисано се взират в стареца, който се изкачва по стъпалата на фургона, притискайки до гърдите си Джак Сойер. Уендъл не може да си обясни как е възможно такъв старчок да носи едър мъж като Сойер, който е висок близо метър и деветдесет и тежи поне осемдесет и пет килограма, но може би не е толкова необичайно: в състояние на шок човек е способен на какво ли не — обезумяла от страх майка с лекота ще повдигне кола или камион, под който е затиснато детето й, а тук случаят явно е подобен. Но това не е толкова важно — дори е дреболия в сравнение с последвалото развитие на събитията. Защото групата мъже, водени от Дейл, Клюна и Доктора (Уендъл се присламчи на опашката) се втурват във фургона и намират в кухничката, където Джак Сойер даваше последни наставления на своята дружина, само един преобърнат стол и няколко капки кръв. Кървавата следа води към задната част на фургона, където има сгъваемо легло и тоалетна кабина. Там дирята се губи. Джак и старецът, който го носеше, са се изпарили.

* * *

Амбърсън и Сейнт Пиер говорят несвързано, очевидно са на ръба на истерията. Ту се питат къде може да е Джак, ту си припомнят последните мигове на трибуната, преди да започне стрелбата. „Зациклят“ на тази тема, но Дейл подозира, че ще мине доста време, докато и той самият съумее да мисли за друго. Сега разбира, че Джак е видял жената да се приближава и се е опитвал да се откопчи от хватката му, за да реагира. Може би е време да зареже тази служба и да си намери друга работа. Но не тъкмо сега. Сега иска да отърве Клюна и Доктора от големите клечки и да им помогне да се овладеят. Има да им казва нещо, което може би ще им подейства успокояващо. Към тях се присламчват Том Лънд и Боби Дюлак; тримата полицаи наобикалят Клюна и Доктора и ги отвеждат встрани от фургона, който специален агент Рединг и ЩДП детектив Блак вече обграждат с жълта полицейска лента. Щом се озовават зад трибуната, Дейл поглежда в очите широкоплещестите мотоциклетисти, които още изглеждат замаяни от случилото се.

— Слушайте какво ще ви кажа — започва.

— Трябваше да застана пред него — мърмори Доктора. — Видях я да се приближава, защо не застанах пред него…

— Млъкни и ме слушай!

Онзи се подчинява. Том и Боби също слушат, облещени от почуда.