Почувства как нещо го стисна за гърлото. През мъглата и дъжда пробягваха сенки, стрелкаха се и изчезваха от погледа. Непрестанно му се привиждаше Мийкс. Непрестанно усещаше как ръкавицата на магьосника се протяга към него.
„Трябва да продължавам да вървя, повтаряше си той. Трябва да стигна до онзи телефон.“
Той стигна до уличния телефон след трийсетина минути, макар че времето му се стори много по-дълго. Спусна се откъм дърветата и се скри под заслона. Беше мокър до кости и премръзнал, но не го усещаше. Цялото му внимание бе съсредоточено към покритата с плексиглас сребристочерна метална кабина.
„Дано да работи“ — молеше се той.
Той наистина работеше. Дъждът равномерно барабанеше по покрива на заслона и мъглата и мракът плътно се спускаха наоколо. Стори му се, че чува стъпки. Затършува в брезентовия чувал за монетите и кредитната карта, които носеше в портфейла си, обади се на пътната служба в Уейнсбъроу, за да поръча кола да го закара. Извърши всичко това само за няколко минути.
После седна да чака на дървената пейка от едната страна на заслона и с учудване забеляза, че ръцете му треперят.
Когато колата дойде и той се настани в нея, вече се владееше достатъчно, за да обмисли случилото се.
Вече не смяташе, че си е въобразил появата на Мийкс. Видяното изглеждаше твърде реално. Ала едва ли бе видял самия Мийкс; явил му се бе негов образ. Видението сигурно е било извикано при появата му от прохода на времето. Било е предназначено да го види на излизане от тунела.
Въпросът беше, защо?
Пътуваше прегърбен на задната седалка на колата, която препускаше по пътя към Уейнсбъроу, и прехвърляше в ума си различни възможности. Можеше да се предположи, че това е работа на Мийкс. Не можеше да има друго обяснение. Но какво ли целеше Мийкс? Дали се опитваше да сплаши Бен и да го накара да се върне — да го прогони обратно през прохода на времето? Малко вероятно. По-скоро Мийкс явно целеше да го сплаши. Сигурно искаше да предупреди Бен, че знае за неговото завръщане. Но вероятно имаше и нещо друго. Видението му е било изпратено и за още нещо.
Отговорът му хрумна изведнъж. Видението бе предупреждение не само за Бен; то бе предупреждение и за Мийкс, че Бен се връща! Това видение сигурно трябваше да накара магьосника да бъде нащрек и да го предупреди, че Бен е дошъл от Отвъдната земя!
Напълно вероятно. Основателно можеше да се очаква, че Мийкс ще използва някаква хитрост — магия или нещо друго — която да го предупреди, в случай че провалилите се крале на Отвъдната земя се върнат обратно в някогашния си свят с медальона. След като бъде предупреден, Мийкс можеше да тръгне подире им…
А в случая подир него.
Беше късен следобед, когато шофьорът го остави пред входните стъпала на Холидей Ин в центъра на Уейнсбъроу. Продължаваше да вали, беше се спуснал мрак. Бен каза на шофьора, че е в отпуска и е вървял нагоре по пътя на север от Стоунтън, но лошото време го е принудило да се откаже от намеренията си и да потърси помощ. Шофьорът го гледаше, като че ли е полудял. „Времето било такова от седмици насам“ — сряза го той. Бен сви рамене, плати в брой и побърза да влезе в хотела.
Преди да приближи до гишето, той спря, за да види датата на един вестник, оставен на масата във фоайето. Беше петък, девети декември. Година и десет дни, след като бе преминал прохода на времето от Сините планини на Вирджиния за Отвъдната земя. Значи наистина времето в двата свята протичаше синхронно.
Нае стая за нощуване, поръча дрехите му да бъдат почистени и изсушени, взе горещ душ, за да се стопли и си поръча вечеря в стаята. Докато чакаше храната и дрехите си, се обади на летището, за да си запази билет за Чикаго. Нямаше полети до сутринта. Трябваше да вземе самолет за Вашингтон, след което да се прехвърли за Чикаго. Той прие резервацията и затвори телефона. Записа сметката на кредитната си карта.
Чак по време на вечерята му хрумна, че използването на кредитната карта, за да плати самолетния си билет, не е най-уместното, което можеше да направи. Бе седнал в края на леглото пред телевизора с подноса в скута си, завит в хавлия на Холидей Ин, при стайна температура около 20 градуса. Дрехите му още ги нямаше. Том Брокър представяше новините и на Бен внезапно му хрумна, че в един свят с толкова развити комуникации и компютъризирана кредитна мрежа той може да бъде проследен твърде лесно. Щом Мийкс си бе направил труда да изпрати онова привидение пред прохода на времето, за да бъде предупреден за връщането на Бен, той сигурно щеше да предприеме и още нещо. Би могъл да предположи, че Бен ще се опита да посети Чикаго и вероятно ще отпътува дотам със самолет. Би могъл да направи справка по кредитната му карта за датата и крайния пункт на полета.