Само Абърнати чу вика на Уилоу.
Кучето бе в полусъзнание и думите достигнаха до него, сякаш от мрака на собствените му мисли. Той запримига като в мъгла, чу ехото да повтаря думите, чу ужасяващия трясък на сражението.
Паладин и черните ездачи се спускаха и връхлитаха едни срещу други по средата на полянката в луд вихър от движения и викове. Уилоу и еднорогът изглеждаха като два дребни, уловени в капан силуета в далечния край на поляната. Другите си приятели не можа да види.
Дишаше тежко и се облизваше, езикът му стигаше чак до носа. Започна да чувства болка в цялото си смазано тяло. Спомни си какво му се бе случило и къде се намира.
Бавно се обърна, за да може да вижда по-добре. Мийкс се намираше едва ли не непосредствено до него. Увлечен в битката между Паладин и черните ездачи, магьосникът бе приближил и само пет-шест крачки го разделяха от кучето.
Думите отекнаха отново в съзнанието на Абърнати. Унищожете книгите!
Кучето се опита да се изправи на крака, но не можеше да помръдне тялото си и отново се отпусна назад. В него нахлуха и други мисли. Да унищожи книгите ли? Да унищожи единствения си шанс отново да стане човек? Та нима би могъл и да помисли за нещо подобно?
Още един от черните ездачи падна и костите му изпукаха. Паладин бе нападнат от всички страни, бронята му бе потъмняла от пепел и ожулена от мечовете и копията. Той започваше да губи битката.
Абърнати разбираше какво би означавало за всички тях, ако не се откажеше да мисли за собствените си проблеми. Опита се отново да се изправи и този път успя — но не напълно. Муцуната му цяла се изопна от усилието.
В този момент Мийкс пристъпи още по-напред и кракът му се озова на сантиметри от главата на Абърнати. Магьосникът носеше меки обувки, кракът му бе гол. Абърнати изрева. Даваше му се последен шанс.
Той се хвърли с глава срещу Мийкс и силно захапа магьосника за глезена. Мийкс нададе вой на болка и изненада, разпери ръце и магическите книги изпаднаха.
След това всичко се разви светкавично. Нещо като черна светкавица се стрелна през поляната покрай Паладин и покрай ездачите-скелети, покрай облаци прах и бърза от мисъл. Мийкс дърпаше крак, опитвайки се с всички сили да се отскубне от Абърнати и в същото време простираше ръце да улови книгите, които се носеха на вятъра. Абърнати не го пускаше. Уилоу извика и Абърнати захапа още по-жестоко. Черният еднорог стигна до тях. Той направи един скок във въздуха, магията озаряваше рога му в бяла светлина, заби рог в търкалящите се магически книги, разби ключалките, все едно, че бяха от стъкло и разпиля страниците им навсякъде.
Страниците се посипаха на всички страни — тези с рисунките на еднорози и тези, които бяха обгорели по средата, се смесиха. Мийкс нададе вик на болка и най-сетне успя да се измъкне от челюстите на Абърнати. От ръцете му бълваха зелени пламъци и се забиваха в еднорога, който отскачаше и се отдръпваше встрани от тях. Еднорогът изви тяло високо във въздуха и избълва бели пламъци срещу магьосника. Мийкс отхвръкна назад. В еднорога се забиваха зелени пламъци, а в Мийкс бели. Огнените струи летяха в едната и в другата посока между еднорога и магьосника и ставаха все по-силни.
Паладин бързо се развъртя в средата на поляната, размахвайки меч, с който съсече останалите черни ездачи, които вече бяха започнали да се разпадат. Магията, която ги държеше, беше започнала да напуска кухите им тела. Те се сринаха мигновено и изчезнаха.
И тогава Паладин препусна към еднорога и магьосника. Но не можа да стигне на време. Пламъците вече бяха обхванали Мийкс, магията им бе твърде силна дори и за него. Той нададе последен стон, взриви се и стана на дим. Черният еднорог беше погълнат в същия този момент целият от дима. Той се издигна на задните си крака, направи огромен скок и изчезна от погледите.
Паладин също изчезна. Той полетя всред внезапен взрив от бяла светлина, която изчисти пепелта и праха и поправи сребърната му броня, докато тя лъсна като нова. Всичко това стана мигновено и рицарят, както и светлината просто изчезнаха.
Абърнати и Уилоу безмълвно се гледаха от двата края на обгарялата, пуста горска поляна.
И тогава стана нещо необикновено.
Видяха го всички — Уилоу и Абърнати, клекнали на обгорелия склон, все още онемели от жестоката битка, на която бяха станали свидетели; Куестър и коболдите, и чупка-гномите, които напразно се опитваха да се изправят и седнат, все още завързани във веригите, в които ги бяха оставили демонските изчадия; и дори Бен Холидей, който едва се тътреше, останал без дъх, след като бе пробягал цялото разстояние от мястото, където се бе преобразил, без да знае защо, знаейки само, че трябва да дойде. Те всички станаха свидетели и спотаиха дъх от смайване.