— Пред каквато опасност бил изправен Мийкс, когато избягал черният еднорог — добави Уилоу.
— Точно така. Защото черният еднорог е колективната душа на затворените еднорози! — Бен свъси вежди. — Докато магьосниците са могли да поддържат силата на магията, с която са били заключени книгите, еднорозите не са могли да се освободят и магьосниците можели да извличат магията им и да я използват за свои цели. Дори и след като кралят на Отвъдната земя изпратил Паладин, за да разбие съсловието на магьосниците преди много години, книгите успели да оцелеят. И така, книгите се предавали от един магьосник на друг, докато попаднали в ръцете на Мийкс.
Той докосна устни с показалеца си.
— Но междувременно еднорозите започнали да създават проблеми. От време на време по някой измежду тях успявал да избяга. Това се случвало, магьосниците отслабвали понякога своята бдителност и еднорозите изскачали на свобода. Това, разбира се, не се случвало често, защото магьосниците наблюдавали книгите зорко. Но от време на време ставало. Всеки път душата на затворените еднорози успявала да избяга — тъй като магията на душата е винаги по-силна от тази на тялото. Душата прегаряла страниците на книгата, която я държала заключена, и излизала на свобода. Но тя нямала истинско физическо присъствие. Била само сянка, породена от копнеж и воля, силует, който имал само мимолетно присъствие и живот — той хвърли бегъл поглед към Уилоу за потвърждение и тя кимна. — И защото бил черен на цвят, поради това, че е само дух, той бил смятан по-скоро за нещо зло, отколкото добро. Кой, в края на краищата, бил чувал за черния еднорог? Сигурен съм, че магьосниците са пуснали слуха, че черният еднорог е аномалия — нещо опасно, може би дори демон. Може дори да са създали някои примери, за да утвърдят подобно вярване. Това е карало всички да стоят настрана, докато магьосниците намерят начин да го върнат обратно.
— За тази цел била използвана златната юзда — вметна Уилоу, продължавайки историята. — Магьосниците са използвали магия, за да създадат юздата подир първото бягство. Юздата била магическа и можела да улови и подчини черния еднорог, позволявайки на магьосниците отново да го уловят и затворят. Те винаги успявали бързо да заловят еднорога; той никога не оставал дълго на свобода. Бивал връщан обратно в магическите книги, обгорените страници бивали възстановявани и всичко отново ставало, каквото си било. Магьосниците не изпускали нещата от ръце. Книгите били най-голямата им магия и те не могли да рискуват да се увредят или загубят.
Тя се обърна към Бен.
— Ето защо черният еднорог беше толкова уплашен в началото от мен. Въпреки че имаше нужда от помощ, той продължаваше да се страхува. Чувствах го, че изпитва страх всеки път, когато се приближавах до него и после, когато го докосвах. Предполагаше, че служа на магьосниците, които бяха отнели свободата му. Не е могъл да разбере истината. Чак накрая изглежда разбра, че аз не служа на Мийкс.
— Което ни отвежда до настоящия момент — заяви Бен като се поизправи. — Магическите книги на свой ред попадат в ръцете на Мийкс и той ги използва, както всички магьосници преди него са ги използвали. Но тогавашният крал умира и всичко започва да се разпада. Черният еднорог не бил бягал от дълго време — може би от векове наред — и през всички онези години не е имало нужда от златната юзда. Струва ми се дори, че магьосниците преди Мийкс не са й обръщали особено внимание известен период от време, защото тогава тя била за първи път открадната от Нощната сянка. По-късно била открадната от Страбон и след това те започват да си я разменят непрекъснато. Мийкс, предполагам, е знаел в чии ръце е юздата, но магическите книги били в сигурната му власт, а вещицата и драконът не знаели истинското предназначение на юздата и без това. Бедата започва, когато Мийкс отива в моя свят, за да избере нов крал на Отвъдната земя и скрива магическите книги в свое отсъствие. Предполагам си е мислел, че няма да отсъства толкова дълго, че нищо не може да им се случи, но нещата не се развиват според предвижданията му. Когато аз не се върнах победен, за да се откажа от медальона и Железния Марк не ме унищожи, Мийкс изведнъж се озова запратен в изгнание там, а магическите книги — все още укрити тук. Магията, която бе лишила еднорозите от свобода, отново отслабва в негово отсъствие и тяхната душа — черният еднорог — изгаря страниците на книгата и избягва.
— А, ето защо природеният ми брат ни е изпратил сънищата! — възкликна Куестър и бухалското му лице се проясни. — Трябвало е да се върне обратно в Отвъдната земя да си вземе изчезналите книги и да намери златната юзда — и то бързо! Ако не направел това, черният еднорог можело да намери начин да освободи всички бели еднорози — физическите тела — и магията би била изгубена завинаги!