— Духът на еднорозите винаги се е стремял към това — потвърди Уилоу. — Не само сега, но всеки път, когато е съумявал да изскочи на свобода. Той се е опитвал да се свърже с единствения, който владее по-голяма магическа сила от тази на магьосниците — с Паладин! Ала преди винаги е бил залавян толкова бързо, че не е имал никаква реална възможност. Знаел е, че Паладин е закрилник на краля, но не успявал да стигне до него. Този път той можел със сигурност да стигне до краля, но кралят го нямало. Мийкс реагирал бързо, когато установил, че еднорогът е избягал. Използвал сън, за да накара Бен да напусне Отвъдната земя преди еднорогът да стигне до него. После Мийкс прекосил в Отвъдната земя заедно с него и така изменил външният му вид, че никой, включително и еднорогът не можел да го познае.
— Струва ми се, че щеше да ме разпознае, ако не е бил държан толкова дълго затворен — намеси се Бен. — По-старите вълшебни създания като Нощната сянка и Страбон ме разпознаха. Но еднорогът е забравил до голяма степен своята магия, докато е бил лишен от свобода.
— Може Да я е загубил до голяма степен и от злоупотребата на магьосниците — добави Уилоу.
— Мийкс ми каза тогава в спалнята ми, когато използва магия, за да ме преобрази, че аз съм объркал някакви негови планове — продължи Бен, връщайки се на темата за загубената си самоличност. — Разбира се, тогава нямах и представа какво съм направил. Не схващах за какво говори. Истината е, че каквото и да бях направил, направил съм го без да съзнавам. Не съм знаел, че в книгите се крие открадната магия и че ако него го няма в Отвъдната земя, тази магия може да бъде изгубена. Само се бях опитал да се преборя, за да запазя живота си.
— Един момент, Ваше Величество — Абърнати клатеше объркано глава. — Мийкс е изпратил три съня — вашият, за да му даде възможност да се завърне обратно изгубените магически книги и този на Уилоу — за да си върне откраднатата юзда. Всички сънища се сбъднаха като пророчески, с изключение на съня на Уилоу. Тя успя да открие юздата, но не ви я донесе, както трябваше да стори според съня. Защо е станало така?
— Заради вълшебниците — каза Уилоу.
— Заради вълшебниците — повтори Бен.
— Първата сутрин още ви казах, че нещо в съня ми липсва, че е незавършен — поясни Уилоу. — Тогава ми се явиха и други сънища. С всеки нов сън еднорогът започваше все по-малко да прилича на демон и все повече на жертва. Вълшебниците бяха ми изпратили тези сънища, за да ме насочат в моите търсения и да ми подскажат, че страховете ми са били напразни. Постепенно някак си започнах да разбирам, че първият сън е бил лъжа, че черният еднорог не ми е враг, че се нуждае от помощ и аз трябва да му предоставя тази помощ. След като драконът ми даде златната юзда, аз бях убедена — посредством сънища и видения — че трябва сама да тръгна подир еднорога, ако искам да узная истината.
— А пък на мен вълшебниците ми изпратиха Еджууд Дърк — въздъхна Бен. — Не се намесиха направо да ми помогнат, разбира се, те никога не постъпват така заради никого. Ние трябва сами да открием разрешението на нашите затруднения. Но Дърк беше катализаторът, който ми помогна да сторя това. Дърк ми помогна да открия истината за медальона: Мийкс ми бе вдъхвал заблудата, която ме бе накарала да повярвам, че съм го загубил. Дърк ми помогна да разбера, че аз сам съдействам на тази заблуда и ако проумея истината, другите също ще я проумеят — което и стана.
— И затова Паладин е успял да стигне при нас точно навреме — каза Куестър.
— И затова магическите книги бяха най-сетне унищожени и еднорогът освободен — добави Уилоу.
— И затова Мийкс бе победен — завърши Абърнати.
— Точно така е — потвърди Бен.
— Велики кралю! — трепетно възкликна Филип.
— Могъщи кралю! — отекна Сот.
— Моля, моля! Достатъчно!
Той погледна умолително към останалите, ала те само се усмихнаха.
Време беше да потеглят. Никой нямаше особено желание да прекара още една нощ в Мелкор. Бяха решили да пренощуват в подножието на планината.
И така, те с усилие се заспускаха в помръкващата светлина, докато слънцето се скриваше зад западния край на долината, обгърнато в алено-сива мъгла. Както вървяха, Уилоу приближи до Бен и хвана ръката му.