Настъпи момент на колебание. Старецът зяпна. Детето пусна шейната си и ококори очи. Двете момчета наведоха глави и промърмориха нещо. Бизнесменът се загледа в магазинера и онзи отвърна на погледа му. Добре облечената жена си спомни всички приказки за магьосници и вълшебници, които обичаше да чете. Работникът внезапно си спомни как бе посрещал Коледа като момче.
Мигът отмина, и те всички продължиха по своя път. Едни тръгнаха по-бързо, други по-бавно. Хвърляха погледи на потъналата в мъгла празна улица. Какво беше онова, което бяха видели? Дали наистина бе еднорог? Не та това бе невъзможно. Еднорози не съществуваха. Не съществуваха наистина. И не в градовете. Еднорозите живееха в горите. Но те наистина бяха видели нещо. Нали го бяха видели? Нали? Те продължиха своя път и във всеки от тях остана споменът за онова, което бе почувствал. Имаха усещането, че с тях се е случило някакво вълшебство.
И те го отнесоха по домовете си. Някои го запомниха. Други го оставиха просто да отмине.