Щеше да причака Бен още щом излезе от самолета.
При тази мисъл Бен изгуби целия си апетит. Той остави подноса встрани, изключи телевизора и започна внимателно да обмисля положението, в което се бе озовал. Абърнати се оказа прав. Начинанието му изглеждаше по-опасно, отколкото си бе представял. Но всъщност нямаше друг избор. Трябваше да се върне в Чикаго, за да провери дали сънят му, свързан с Майлс, имаше нещо общо с истината. Мийкс сигурно щеше да го причака все някъде. Трябваше само да избегне ненадейната среща с него.
Поусмихна се. Това беше лесно.
Получи си дрехите обратно около девет часа и в десет заспа. Събуди се рано на другата сутрин, закуси, преметна брезентовия чувал през рамо и нае кола за летището. Хвана самолета за Вашингтон, анулира резервацията за Чикаго, след което се отправи към друга авиолиния, купи си билет за Чикаго под друго име, като плати в брой и полетя още преди обяд.
„Нека сега да ме търси Мийкс“ — каза си той.
Той затвори очи и се отпусна, замислен за странните обстоятелства, които го бяха накарали да напусне своя дом в Чикаго, за да тръгне към неизвестността. Спомените го накараха да поклати глава укоризнено. Може би като Питър Пан и той така и не бе успял да порасте. На времето бе адвокат, наистина добър адвокат, на когото залагаха много онези, от които зависеше всичко в професията. Имаше съвместна практика със своя приятел и дългогодишен съдружник Майлс Бенет и двамата си пасваха като чифт стари обувки — Бен, красноречив и смел съдебен адвокат, Майлс — стабилен и консервативен следовател. Майлс често не одобряваше случаите, с които се заемаше Бен, но Бен винаги успяваше да се приземи на крака, въпреки височините, от които настояваше да скача. Той бе спечелил множество битки в съдебните зали — битки, в които неговите опоненти се опитваха да го закопаят под лавина от добре платена риторика и документация, хитрувания с точките на закона, отлагания и какви ли не трикове. Майлс остана толкова удивен, когато успя да спечели случая с Додж Сити Експрес, че започна да го нарича Док Холидей, съдебният гангстер.
Бен се усмихна. Хубаво време беше.
Ала хубавото време свърши, когато загина Ани. Тогава той напълно изгуби всякаква радост от живота. Съпругата му бе загинала при автомобилна катастрофа, бременна в третия месец и той бе загубил всичко. Затвори се в себе си и започна да страни от всички, освен от Майлс. Поначало си беше самотник и си мислеше понякога, че смъртта на жена му и детето само бяха подтикнали проявлението на истинската му същност. Живееше като в унес, не различаваше дните и събитията. Усещаше как постепенно се отчуждава от самия себе си.
Не беше трудно да се досети какво щеше да стане с него, ако не се бе натъкнал на загадъчното обявление в коледната книга на желанията на фирмата „Роузънс“, че се продава престолът на кралството на Отвъдната земя. Първоначално това му се бе сторило смехотворно — някакво си кралство на фантазии с магьосници и вещици, дракони и красавици, рицари и злосторници, което се продаваше за един милион долара. Та кой ли глупак можеше да повярва на всичко това? Но отчайващото чувство на неудовлетворение от живота го накара да изпробва шанса си и да разбере дали тази невероятна фантасмагория не крие нещо реално. Струваше си да се поеме всякакъв риск, който можеше да му помогне да дойде на себе си. Тогава преодоля всичките си колебания, събра си багажа и нае полет до Ню Йорк, за да посети кантората на „Роузънс“ и да разбере за какво става дума.
За да се извърши покупката, трябваше да се проведе събеседване. Събеседникът бе Мийкс.
В съзнанието му внезапно изплува познатият образ на Мийкс — високият старец с шептящ глас и безжизнен поглед, който приличаше на ветеран от войните. Това събеседване бе единствената им среща лице в лице. Мийкс бе одобрил кандидатурата му за крал на Отвъдната земя — защото по-скоро вярваше, че ще се провали, отколкото, че ще успее. Бе го убедил да приеме покупката. Мийкс го бе омагьосал като змия плячката си.