Тя се задъхваше и крехкото й тяло се бе разтреперило от нахлулите чувства. В стаята цареше гробна тишина.
— Тогава видях, че държа в ръцете си златна юзда; единственото, което знаех, бе, че не трябва да я изгубя. Знаех, че това е единственото нещо на света, което може да укроти черния еднорог.
Тя още по-силно стисна ръката на Бен.
— Бягах и търсех Бен. Чувствах, че трябва да му занеса юздата и ако бързо не стигна до него, черният еднорог ще ме хване и ще ме…
Тя не довърши думите си, приковала поглед в Бен. Той мигом забрави всичко, което току-що бе разказала, погълнат от тези очи, от това докосване. В този момент тя беше за него онази невероятно красива жена, която бе зърнал сред водите на Ирилин преди година — дете на горска нимфа и вълшебно същество. Това видение никога не го напускаше. То изникваше пред погледа му всеки път, щом я видеше, и този спомен оживяваше отново и отново.
Настъпи неловко мълчание. Абърнати леко се закашля.
— Това явно е била нощта на сънищата — отбеляза той наежено. — Всеки в тази стая изглежда е имал някакъв сън. Ами ти Буниън? Да не би и ти да си сънувал някой приятел, изпаднал в беда, или някакви си магически книги и черни еднорози? А ти, Парснип?
Коболдите тихо изсъскаха и поклатиха едновременно глави. Ала в очите им се четеше тревога и беше явно, че нямат намерение да се отнесат към тези сънища така нехайно, както Абърнати.
— И още нещо — каза Уилоу, като продължаваше да гледа само Бен. — Събудих се, когато все още продължавах да бягам от онова създание, което ме преследваше — дали това беше черен еднорог или дявол. Събудих се, но бях сигурна, че сънят не е приключил — че ще се случи още нещо.
Бен бавно кимна, прекъснал своя размисъл.
— Понякога един и същи сън се повтаря.
— Не, Бен — прошепна тя с някаква настойчивост и пусна ръката му. — Този сън бе също като твоя — по-скоро откровение, отколкото сън. Този бе предупреждение, кралю. Едно вълшебно същество е по-близо до истината на сънищата от другите. Този сън трябваше да ми каже нещо, но още не зная какво.
— Историите от Отвъдната земя разказват за появата на някакъв черен еднорог — подхвърли Куестър Тюс. — Натъквал съм се веднъж-дваж на подобни писания. Това е било много отдавна и преданията са смътни и непотвърдени. Говори се, че еднорогът е демонско изчадие — едно толкова зловещо създание, че само да го погледнеш, и с теб е свършено завинаги.
Храната в чиниите и питиетата в чашите им за закуска изстиваха на масата пред тях, забравени напълно. Трапезарията бе стихнала и празна, но Бен усещаше очи и уши навсякъде. Това чувство бе твърде неприятно. Той хвърли бегъл поглед към свъсеното лице на Куестър и после отново към Уилоу. Ако само бе чул за нейния сън и дори за този на Куестър, но сам не бе сънувал, сигурно нямаше да им обърне чак такова внимание. Сънищата не го занимаваха особено. Но споменът за Майлс Бенет в онзи притъмнял кабинет, почти обезумял от тревога, загдето Бен го няма, когато е необходим, бе надвиснал над него като облак. Сънят бе реален като самия му живот. Той си даде сметка за особената настойчивост в разказите за сънищата на своите приятели и това още повече го убеди, че едни толкова живи и натрапчиви сънища не бива да се пренебрегват като нещо, породено от снощната вечеря или от превъзбудено подсъзнание.
— Защо ли са ни се явили тези сънища? — запита се гласно той.
— Тази страна се основава на сънища, Ваше Величество — отвърна Куестър Тюс. — Тук сънищата на вълшебния свят и на света на смъртните си дават среща и преминават от единия в другия свят. Това, което е реално в единия свят, е фантазия в другия — освен тук, където двата свята се срещат — той се изправи като привидение в мантията с шарфовете си. — И по-рано са се явявали подобни сънища, повтаряйки се дори по половин година. Крале, магьосници и хора, обладаващи сила, са получавали такива видения на сън в протежение на цялата история на Отвъдната земя.